"Въпросът е принципен. Става дума за всички езици, но понеже има едни езици, които наричаме големите пет, очевидно те нямат тези проблеми, които имаме всички останали. Става дума преди всичко за защита на познанията, тук говорим за младите хора, за децата, за защита на техните познания и възможността им тя да бъде запазена. Въпреки мобилността на тях и техните семейства.
Има много родители, които биха се върнали в някакъв определен момент, временно или за по-дълго след като са напуснали България, но не са сигурни, че детето им ще се справи с българския език. Същевременно много от тези деца поддържат езика си и биха могли да получат някакъв вид предимство, ако знаят още един език, и той е признат в страната, в която се намират, но българският език невинаги бива признаван, няма традиции, няма и достатъчно ясни административни процедури".
Малинов посочи какво очаква да бъде постигнато:
"Това, което ние искаме, е първо да поставим проблема. Не става дума само за българския, макар че петицията е от български учители замислена, но петицията е принципна и важи за много други езици. Второ, много хора, много европейски депутати, ще разберат, че този проблем е разпознат от европейските граждани и няма да бъде оставен просто да отмине. Трето, нашата истинска цел тук е да можем да получим правото и има процедура затова, ако убедително се представим, на дебат в пленарна зала за защита равенството на езиците в Европейския съюз. Това нещо вече ще има директни последствия, тъй като всички предложения ще трябва да бъдат взети предвид от Комисията".
Според Малинов мобилността налага на България да облекчи процедурата за признаване на познанията на езика, за да могат децата, които не знаят идеално български, но са запазили езика си, да получат сертификат.
Цялото интервю можете да чуете от звуковия файл.
