Старите хлебари с годините свикват с работата си и вече правят хляба не толкова заради парите, а заради самия хляб. Свикват с този начин на живот, живеят с ритъма на хляба.
Това ми казаха преди време двама хлебари – правих репортаж за тях, една дълга нощ стоях над главите им, гледах ги как месят, как оформят всеки хляб на ръка, как го завиват, как го оставят да си почине, как физическата работа да се пребориш с хляба постепенно ти отнема способността да говориш – прави те по-мълчалив, по-сериозен, но и по-спокоен. Приличаше на ритуал – търпението да месиш цяла нощ хляб. Хляб, който знаеш, че няма да стигне. Защото следващата нощ ще започнеш отначало.
Сигурно има нещо в този ритуал, защото той събира хората. На това разчитат и от „Съвета на жените бежанки в България“, защото те организират подобно месене на хляб – като ритуал, който кара хората да бъдат откровени, и да отговорят на въпросите „Коя съм аз“, „Къде отивам“, „За какво мечтая“.
Повече за тези срещи и за тези ритуали, които ни позволяват да разберем по-добре хората близо до нас, ще ни разкаже Милена Караканова от Хлебна къща София.
