Историята с назначаването на ръководителя на кабинета на Юнкер за генерален секретар на Комисията резонира широко и в Брюксел, и в Страсбург. Журналистът, разровил се в тази история, е Жан Катремер, дългогодишен кореспондент на в-к „Либерасион“ в белгийската столица, който напипа и историята с фиктивните работни места в Еврокомисията през 1998 година, довела до оставката на Комисията "Сантер" година по-късно.
"Имаше слухове и в Брюксел, и в други европейски столици за амбициите на Мартин Зелмайер. Нека си припомним, че той направи доста за това Юнкер да оглави листата на Европейската народна партия през 2104-та година. Именно той наложи това, после направи кампанията му и стана шеф на кабинета му", мотивира интереса си към този сюжет Жан Катремер. Той твърди, че Зелмайер е толкова влиятелен, че дори е избрал наследника на Юнкер на поста председател на комисията - вероятно главният преговарящ по Брекзит Мишел Барние, с надеждата, че ще запази поста си на шеф на кабинета и в следващата комисия.
Според Катремер, рангът на Зелмайер на директор не му е давал възможност той да се кандидатира за генерален секретар на Комисията. За поста на заместник-генерален секретар, който е бил обявен през януари, има много стриктна процедура, е категоричен Катремер. Кандидатите трябва да са най-малко 10, сред които задължително да има поне 1 жена. Журналистът обаче открива, че е имало само двама кандидати - Зелмайер и неговата заместничка Клара Мартинез, като тя оттегля кандидатурата си малко преди края от този етап на процедурата. Така Зелмайер се оказва единственият кандидат, а по-късно е назначен със скоростта на светлината след колегиума на комисарите:
"При такъв бюрократичен пуч, една комисия, която се определя политическа, каквато я наричаше Жан-Клод Юнкер, изведнъж става най-технократската в историята! В известен смисъл, Мартин Зелмайер вече става неин председател и можем да говорим не за комисията "Юнкер", а за комисията "Зелмайер"! Защото, освен генерален секретар, той остава и шеф на кабинета на Юнкер, след като самият той идва да го представи и заявява, че той ще управлява. Горе-долу се случва това, което става след смъртта на Ленин в Съветския съюз, когато властта поема един генерален секретар на име Сталин".
Наследницата на Зелмайер на поста - Клара Мартинез като бивша негова заместничка ще продължи да действа според неговата воля, подчерта кореспондентът на "Либерасион" и допълни, че "нейният шеф става супер шеф и тя няма да може да му отказва нищо“.
Случаят "Зелмайер" обедини за първи път евродепутати от всички политически сили - думите са на лидера на Алианса на демократите и либералите за Европа Ги Верховстад по време на пленарното заседание на Европейския парламент в Страсбург тази седмица. На практика не се чу нито един глас, който да подкрепи процедурата по назначението на генералния секретар. Перванш Берез от групата на европейските социалисти коментира:
"Мисля, че тази история бе оркестрирана много лошо от председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер. При това го направи година преди края на мандата на тази комисия, а еврофобите се подхранват точно от такива отклонения. Това е в противоречие с духа и буквата на европейските правила, върху които е изграден статутът на европейските служители."
"Мисля, че това е много странно - на г-н Зелмайер бе осигурена политическа работа. Това е много странно за един чиновник - да бъде избутан на политическата арена по този начин", отчита Дейвид Кобърн от групата на „Европа на свободата и пряката демокрация“.
Още мнения по темата чуйте в звуковия файл.
