Венцислав Александров, разведен баща на седемнадесетгодишо момче, което от около година вече живее с баща си, припомня казуса, неколкократно обсъждан в предаването „Законът и Темида“: „Благодарен съм на предаването, че ми помогна да вляза в контакт с други родители и с неправителствени организации. След развода бащите имат много сходни проблеми и се подпомагаме взаимно, след като не получаваме помощ от институциите. Имахме срещи в Народното събрание и на други места. В законодателната рамка има проблеми. Злоупотребява се със Закона за домашното насилие. Самият аз бях белязан като насилник с лош родителски капацитет. След осемгодишна борба успях да докажа, че мога да осигуря на детето си по-добри условия за израстване и развитие. Психологически експертизи доказаха, че детето иска да живее при мен и че аз съм в състояние да се грижа за него.“
Йордан Тодоров, председател на Фондация за защита правата на децата: „Това е традиционен случай в нашата държава. След развода често следва обвинение в домашно насилие. Институциите често доусложняват проблема, свързан с родителските права.“
Адвокат Васил Попов: „Институциите не работят адекватно, не правят вярна оценка на състоянието на детето и родителския капацитет. Често социалните работници подават невярна информация.“
Адвокат Маргарита Сълова: „Невинаги майката е с по-добър родителски капацитет на отглеждащ родител. Има случаи, в които при бащата има по-добри условия – по-добри финансови възможности, възможност за грижа от неговите родители. Върховният съд се е произнесъл, че при разбирателство между развеждащите се родители може да има споделено родителство.“