Денталните специалисти в България били над средното ниво за Европейския съюз като брой на глава от населението, но същевременно в някои области на страната имало недостиг на зъболекари и особено в малките населени места. В София и Пловдив практиките били толкова много, че на един зъболекар се падали едва по 300 пациенти. За сравнение - нормата на ЕС е четири пъти по-малка - един специалист на 1200 души. Тази информация е на Българския зъболекарски съюз в навечерието на Световния ден на оралното здраве. Не знам как е с него по света, но със сигурност у нас културата да се грижим за зъбите си не е приоритет. Нито пък се инвестира достатъчно в превенцията и образователните програми за значението му .
От друга страна не разбирам защо имаме толкова много дентални специалисти на глава от населението (надскачала ни само Гърция). Мога само да допускам и откривам две любопитни причини – или се знае, че от зъболекарство добре се печели и обучението е добра инвестиция или има много стоматологични факултети на глава от населението. Но това второто е „ едва ли“, защото обучението е много трудно. Просто сметката се разделя между любов към професията и… любов към професията.
Излиза, че денталните специалисти у нас са нещо като юристите у нас… но тях още никой не ги е „ разбил“ по проценти на глава от населението. И аз няма да го правя и ще се върна към зъболекарите.
