Творческият живот на композитора Коста Колев винаги е вълнувал и публика, и следовници, и специалисти в областта на българския фолклор. Интересен за проследяване е процесът на работа при него - от събираческата дейност до композиторската намеса. Откриването на интересен автентичен материал (а Коста Колев и "имал ухо" за това), обработката и закономерностите, които е спазвал, различните похвати и търсене на оригинални решения - със сигурност е интересно да анализираме всичко това, а и подхода му, както към различните състави, за които пише, така и в различните му периоди. Ако си спомняте преди няколко месеца с диригента на Оркестъра за народна музика на БНР - Димитър Христов говорихме за инструменталната музика на Коста Колев. Но и въпросите за развитието и тенденциите в песенните му обработки срещат все по-широк дискусионен интерес. Навярно това се дължи и на факта, че откакто композиторът не е между нас, архивът му прилежно се обработва от неговата съпруга - певицата и диригент Мария Лешкова.
За част от ансамбловата музика на Коста Колев разговарях с Мария Лешкова в предаването "Съботна трапеза", излъчено на 10 февруари 2018 г. Повод да чуем както любими за публиката песни, така и малко по-непознати. Но и любопитни факти, с които допълнихме музикалната картина. Всъщност избрах темата, заради песента "Юнак върви през горица". За мен лично непозната, а ми беше интересно откъде е, откога е, за кой състав е писана...
Мария Лешкова: Тези песни Коста Колев започва да ги пише още когато самият ансамбъл се създава (бел. ред. Ансамбълът за народни песни на БНР) и гради историята си, предвид това, че има певици от различни фолклорни области в хора, а те носят своя автентичен материал. Песните, които са му направили впечатление, или солистите, които носят този репертоар, са повод да започне да пише ансамблова музика. Много са примерите. "Юнак върви през горица" е написана в малко по-късен период, през 70-е години, но в този случай той не я е взел от някой от солистите в радиохора, а я записва на събор в Стралджа. Прави му впечатление и затова я пише за народния хор и оркестъра на радиото.
Каква беше позицията на Коста Колев относно ансамбловите песни?
Тя не беше по-различна от всичко останало, което правеше и с инструменталната музика, или пък по отношение на подхода му към соловата песен. Защото той казваше, че подобно на езика традиционната ни музика е един консервативен елемент в културата на всеки народ. И много отговорно подхождаше към всичко това, защото казваше, че много лесно пренасяме тези старинни мелодии, обличаме ги в нови дрехи, и ги пускаме безотговорно в масовата комуникация, или ги трансформираме по доста универсален начин.
Цялото интервю и музиката може да чуете в звуковия файл.
В предаването музика от Коста Колев:
"Юнак върви през горица" - АНП на БНР
"Рада в градина седеше" - ОНМ на БНР, Хор на НФА "Филип Кутев", сол. Николай Урумов, докум. запис от 15 декември 2011 г., Студио 1 на БНР
"Люлка се люля" - АНП на БНР
"Калино, дюлбер малино" - АНПТ "Тракия", сол. Теменуга Минчева
"Седи мома в одаите" - ОНМ на БНР, Хор на НФА "Филип Кутев", докум. запис 6 октомври 2017 г. зала „България“
"Лечко стапяй, Доне" - ДАНПТ "Филип Кутев"
"Седнали са тридесет делии" - АНП на БНР
"Похлопа лудо на порти" - АНПТ "Сливен"
"Жерувна в огън гореше" - АНПТ "Сливен"
"Две невести хоро водят" - АНПТ "Варна"
