В края на 2017 г. в испанската историческа област Каталония се проведе несанкциониран от официалните власти референдум за независимост, който влезе в центъра на световното внимание. Все повече хора се питат: „Какво стои в основата на този стремеж към отделяне? Имат ли основание каталонците да претендират, че са отделна нация?“ Защото в международното право е прието, че право на самоопределение притежава отделната нация, а не коя да е регионална общност. Следователно, целият спор около каталонския проблем се свежда до въпроса, представлява ли каталонската общност отделна нация?
За да му отговорим, в разговора ни с доц. Александър Николов, ръководител на катедра „Стара и средновековна история“ в Историческия факултет на Софийския университет, се основаваме на станалото вече класическо определение за нация на френския учен от ХIХ в. Ернст Ренан. Според Ренан нацията се формира на основата на общ етнически произход, обща земя, обща религия, език и историческо минало. Ренан подчертава също, че на процеса на формиране на една нация важно влияние оказва ясно изразеното желание за съвместен живот, което той нарича „ежедневен плебисцит“. Как тези елементи на общото понятие за нация се проявяват през различните исторически епохи на територията на Испания? Фактите показват, че каталонците имат общ иберийски етнически произход с останалите испанци, че са били подвластни на въздействието на общи исторически събития, изиграли решаваща роля за възникването на испанската нация – римското завоевание и римската култура, съответно романския език, християнизацията и католицизма, вестготското владичество, ислямското нашествие и реконкистата… Някой клати ли Испания?
