Фани Богданова – кореспондент на БНР в Холандия
По сензационен начин титлата при мъжете на провелото се през уикенда Световното първенство първенство по кънки бягане „олраунд” в Амстердам се озова в ръцете на холандеца Патрик Руст. Победата на 22-годишния талант Руст, който от известно време се подготвя в отбора на Свен Крамер („Лотто-Йъмбо”) и то под крилото на големия шампион, дойде след падане на норвежеца Свере Лунде Педерсен по време на неговото бягана за титлата на 10 000 метра.
Руст бе лидер във временното класиране след бяганията на 500 и 5000 метра в събота. Благодарение на отличното си представяне на спринтовите 500 метра и категоричната си победа на тази дистанция, нито Крамер, нито Педерсен успяха да го задминат в класирането въпреки, че и двамата бяха по-бързи от младия си съперник на 5000-метровата дистанция. Педерсен даде най-добро време. Реално обаче това може да се окаже, че било само защото точно преди неговата серия ледът най-накрая бе почистен. Руст се пързаля върху нещо като водна пързалка при проливен дъжд, а по време на пързалянето на Свен пък леденият овал бе на редуващи се сухи грапави участъци и локви. Това са рисковете при пързалянето на открита писта и това всъщност са нещата, който правят състезаният по кънки бягане на открито истинско предизвикателство за участниците в тях.
В неделя, след феноменално каране на дистанцията от 1500 метра в размекналия се под влиянието на високата температура на въздуха лед, Педерсен измести Руст от водаческата позиция във временното класиране. Норвежецът излезе на старт в последната от четирите дистанции, тази на 10 000 метра, с преднина от 7.78 секунди пред Руст и от внушителните 16.14 секунди пред Крамер.
В това решително бягане, Педерсен се препъна в собствения си крак и с това загуби своя шанс да се бори за първото място в крайното класиране. „Почти никога не падам. Не знам как можа да ми се случи това.”, бе лаконичния коментар на норвежеца веднага след финиша. Близо 24000 зрители, сред който топ модела Дауцен Крус и много бивши шампиони в „олраунда”, станаха свидетели на фаталното падане на норвежеца, който до 6500 метър водеше убедително, както на съперника си в последната серия Свен Крамер, така и на Руст, който вече беше приключил своето бягане. Вероятно в момента преди своето падането Педерсен дори вече се е виждал в ролята си на шампион. Вероятно и Крамер се е виждал като такъв в мечтите си, но в това бягане на 10 000 метра холандецът очевидно не бе в състояние на навакса 16-те си секунди изоставане от Педересн. Холандецът поведе за кратко след падането на норвежеца, но после отново му предотстъпи водачеството, заявявайки, че не би било спортменско да завърши пред него. Това обаче при яснотата, която е имал, че вече нито един от тях двамата няма как спечели титлата.
Ето как изглеждаше и крайното класиране след всичко случило се при мъжете в двата състезателни дни на олимпийския стадион в Амстердам. Руст завърши първи, Педерсен се нареди втори, а Крамер четвърти, като пред него в класирене трети се оказа един дебютант - Марсел Боскър. Свен Крамер не бе губил титла в „олраунда”от 2006 година. От тогава до сега той е бил държавен, европейски и световен шампион в многобоя цели 23 пъти. На Световното първенство „олраунд” в Амстердам той се надяваше да закръгли световните си титли на 10, но това така и не се случи.
След като Патрик Руст бе обявен за новия световен шампион в „олраунда”, той скромно заяви, че за него Свен все още си остава номер едно. На въпросът ми смята ли, че статусът му на ученик на Свен ще се промени след спечелването на тази титла, Руст отговори така: „Не знам. Ще трябва да изчакаме, за да видим дали отношението на моите съотборници към мен ще се промени. Аз не мисля, че нещо ще се промени, но все пак не съм сигурен. Не съм бил в тази позиция до сега. Засега достатъчно шокиращо за мен бе телефонното обаждане, което получих от краля на Холандия - Вилем Александър.”
Патрик Руст все още не е осъзнал напълно какво му се е случило или може би съвсем малко. Няма как обаче да не се е почувствал специално, когато в негова чест прозвучаха последователно химна на Страната на лалетата, песента „We are the champions” и един 15 минутен сет на известното холандско ди-джейско дуо Sunnery James & Ryan Marciano.
