„Изкуството, както и животът, е вечно движение, една от най-висшите форми на опознаване тайните на света. То е свързано много по-тясно с радостта от творчеството и с доброволното жертвоприношение, отколкото само с наслаждение или развлечение“ – пише Атанас Куртев.
Минутите за разговор с него отлитат прекалено бързо. Редят се спомен след спомен, всеки със силен и ярък облик. С изключителен финес говори за рода си, за музиката и картините, които тя рисува в ума му, за сантименталните срещи със скъпи за него хора, за мечтите си... Всичко това така естествено се слива с прекрасните звуци на изпълненията му и ни открехва вратата към неговия личен свят, към богатата духовност, която притежава и която го е съхранила и изградила.
През 1967 година майка му, пианистката Саша Ламбрева, пише до него:
„Светът е пълен с аномалии – на всяка крачка човек може да се разочарова в своите надежди... и все пак животът е прекрасен и си струва всички мъки и изпитания, моето момче! Тежко на онези, които нямат идеали в живота си и очакват от него само дребни наслади и удоволствия, свързани преди всичко с тяхната физиология, но и нямащи нищо общо с духовността, която издига човека на по-високо стъпало.“
За изпитанията, идеалите, удоволствието от музиката и красотата на въображението можете да чуете от разказа на проф. Атанас Куртев в звуковия файл.