Отиде си големият български актьор Николай Николаев.
Бате Николай от телевизионната сладкарница „Захарно петле“, „професор Коко“ от „Клиниката по смехотерапия“ на болница „Пирогов“, учителят Николай Николаев на поколение актьори. Ученици, приятели, порастнали вече излекувани деца, децата от домовете за сираци, където той беше чест гост и вземаше – хей така, без специален повод да му гостуват на цели групи, да им сготви нещо вкусно и да им разказва истории, всички те ще скърбят за него. И ще помнят съветите му. А те бяха много и ценни. Както безценна беше помощта му към талантливи млади хора с увреждания. На сляпата малка Кети Димитрова вдъхна вяра в музикалния ѝ талант и тя се разви – сега е автор в програма „Христо Ботев“, на сирачето Митко от ромски произход, когото до вчера наричаше „осиновеното ми дете“, и когото убеди, че човек трябва да живее „по бога“, да учи и да работи. Към нас, учениците му, които няма да забравим най-важните му заръки, да работим много и всичко, което правим да е с много сърце. И да не правим компромиси със съвестта си.
Страдаше най-много от бездуховността в днешна България и често питаше: Ще излекуваме физическата болка, а как да излекуваме душата? Написа и издаде три книги, пишеше следващата. И се канеше да създаде още една Клиника по смехотерапия, в Александровска болница.
Мисля си, че човек трябва да си отива така. Когато все още има планове и мечти.
Чуйте едно от последните гостувания на Николай Николаев в програма „Христо Ботев“, на един първи април, когато ни разказваше за смисъла на смехо-психотерапията и за важните неща в живота.