В Шоплука (Средна Западна България) са запазени традиционни форми на женското едногласно и двугласно пеене, носещи архаичен изпълнителски стил. Граово (Пернишко и Брезнишко) е характерен регион в Големия Шоплук със специфични музикално-фолклорни белези. Малцина са младите изпълнители днес, които успяват да усвоят граовския музикален диалект в нефолклорна среда и да интерпретират сложни песенни образци от Шопския край - жетварски, седенкарски, сватовски и други. Към този традиционен начин на изява се придържа 24-годишната певица от Перник - Дияна Василева. За нея народната песен е родова традиция и професионална съдба. Татко и дядо са самородни музиканти. Като дете пеех с тях в моето село Гигинци и така започнах да разучавам песни, казва тя. Музикалната дарба и вокалните възможности са забелязани от ранна възраст. Обучава се в детската школа в Перник, музикалното училище в Котел, пловдивската музикална академия. Моят професионален път започна от НУФИ „Филип Кутев - Котел, но и до днес се придържам към корените на шопската песен, изтъква певицата. Още в ученическите години БНТ осъществява филма „Граовски напеви” (реж. Явор Бобев) в контекста на граовската певческа традиция (солово пеене с гъдулка) с нейно самостоятелно участие. Дияна Василева успешно се изявява на най-престижните форуми за млади изпълнители на народна музика у нас: „Мост между поколенията” - Търговище, „Орфеево изворче” - Стара Загора, „Фолклор без граници” - Добрич и други. Носител е на първа награда за вокално изпълнение от международния фестивал в Закопане, Полша. 
Знаково в професионалното й развитие е участието в детския радиоконкурс „Млади фолклорни таланти” на БНР.
Високата оценка на слушателите дава възможност на певицата да реализира своя първи запис в обработка на композитора д-р Петьо Кръстев. Това беше моята детска мечта – да пея с оркестъра на националното радио. Преживяването е неповторимо и до днес този момент остава като топъл спомен, споделя Дияна. Изпълнителската практика на младата шопкиня се простира в различни състави - квартет „Абагар”, ансамбъл „Тракия”, „Мистерията на българските гласове”, където има възможността да пее с ярки певици от Шоплука - Бойка Секиранова, Радка Алексова, Олга Борисова. Солистка е на съвременни формации за народна и етномузика – „Багри” и „Оратница”, чието изкуство се пренася в младежки клубни пространства. Активно участва и в международни проекти. Вокал от неин запис добива световна популярност, благодарение на израелския продуцент Саги Абитбул, автор на музикалния проект Stanga - популярен хит от 2016 г. Неотдавна Дияна записа четири песни с оркестъра за народна музика на БНР (обр. Марек Дяков) – „Уилна Рада” и „Яна у Кралев дол” от репертоара на Божурка Тупанкова и Станчо Стоилов, а останалите съчинява сама в духа на традицията. Последният международен проект с нейно участие завърши с музикален албум на датската група Etnolab – The science of meetings, записан в Орхус, Дания. Проектът смесва стилистични черти на народна музика от България, Турция и Дания с езика на фюжън музиката и джаз импровизациите.
Участието на Дияна Василева в рубриката „Наследници на песента” можете да чуете в звуковия файл.
