Когато зрителите видят филма ще разберат, че това не е просто един конвенционален класически филм със сюжет, който има начало и край, а е по-скоро един експеримент, проучване. Това е проект, който е почти документален. Гледайки го, зрителят много трудно може да усети кое е истина, кое реалност, кое – фикция. За мен героинята ми беше възможност да изследвам – аз като Ирмена и аз като актриса, наистина неподозирани кътчета на професията си.
В нашия съвременен свят има невероятно много различни хора, хора с различни усещания, търсения. Посланието на проекта и на филма е да можем да приемаме всички тези хора, да не ги отблъскваме, да не се плашим от тези, които си мислим, че ни плашат, да можем да разкриваме себе си пред другите, да експериментираме, да не ни е страх да се хвърлим в дълбокото на собствените си копнежи и желания.
Героинята ми има търсения в сексуалността, както всеки един от персонажите, неща, които иска да изпробва, да достигне до някакви крайности. За един актьор такъв опит, който граничи с документалистиката и фикцията, е много важен за развитието му, разказа още Чичикова.
