Утре е 3 март – датата, която ни е определена за национален празник. На тази дата преди 140 г. в истанбулското предградие Сан Стефано Великите сили, без участието на българи, са договорили съдбата на българския народ. Всъщност, това е предварителен договор, ревизиран няколко месеца по-късно в Берлин – така двугодишната руска окупация на отвъддунавските земи (никъде не се споменава българско население) е сведена до 9 месеца. Всъщност Руско-турската война е сблъсък между 2 многонационални империи и се води на 2 фронта – в Кавказ и на Балканите. Може би поради тази неизясненост, недоизказаност на уговорките за съдбата на българските земи не са много българите, които припознават празника като истински национален. Факт е, че, поне до този момент, тази дата не е инспирирала създаването на музикални произведения. В народната памет следи са оставили страданията, подвизите на знайни и незнайни хайдути и дейци, свързани с духовното пробуждане на нацията. Те са отразени по-късно и в професионалното изкуство.
В предаването са включени творби, вдъхновени от словото на Иван Вазов и Христо Ботев – от Филип Кутев, Александър Райчев и Васил Казанджиев.
петък, 2 март, 19.20 часа