„Ти си ли кметът?“ Отговорих с „да“, защото това е обичаен въпрос към мен през 18-те ми години като кмет. Тогава той извади нож от чантата си и ми каза: „Ще те убия, ти ми взе хляба от устата, ти доведе 200 мигранти в Алтена“.
Андреас Холщайн – кметът на Алтена е ранен. Собствениците на дюнержийницата, от която той купува храна успяват да вземат ножа от нападателя му. В поредица на дни това е водеща новина в Северен Рейн-Вестфалия, а кметът от Христиан-демократичния съюз, партията на Ангела Меркел, не спира да повтаря, че няма да промени политикаси на хуманно отношение към мигрантите. Градът със 17 хиляди души Алтена успешно изпълнява квотата си за мигранти. Питам го какво се случи с човека, който го нападна?
Човекът, който ме нападна, все още е в затвора. Той чака процеса, който мисля, че ще започне през лятото. Тогава ще видим какво ще кажат адвокатите - дали има директна връзка с агресията срещу бежанците в Германия. Това може да бъде въпрос, който да има значение за това колко по-къса или колко по-дълга ще бъде присъдата в затвора впоследствие. Но това не промени нищо. Ние продължаваме с нашата работа заедно с бежанците и за бежанците, включително и с гражданското общество, което е силно ангажирано в този процес. Ние настаняваме бежанците в нормални апартаменти, не в общежития. Toва нямалява проблемите, които виждахме в миналото. Опитваме се да им даваме още от първия ден уроци по немски, тъй като дори и да не им бъде позволено да останат в Германия, на по-късен етап може да им бъде полезно да разбират и говорят езика. Всичко това се прави от доброволци и агресията спрямо мен не промени нищо в отношението, с което те работят. Те са също така мотивирани, както преди.
Какво все пак се промени след атаката питам Андреас Холщайн?
За мен някои неща се промениха след атаката. Масовите медии в Съединените щати, Обединеното кралство и Франция публикуваха за тази атака. И аз бях в темата за крайно десните движения. Така аз получих много заплахи и омразни съобщения. Получих над 100 имейла. Беше много напрегнат период. По-късно видях, че тази ситуация е много странна както за мен, така и за семейството ми.. Никой не можеше да каже, че това няма да се случи отново. За мен решението беше направено още 20 минути след атаката, защото трябва да се справяш с такива ситуации. Трябва да намериш правилната политика. След като разговарях за ефекта от случилото се с моето семейство, през декември те ми казаха: „ти няма да бъдеш доволен, нито ние ще бъдем доволни, ако напуснеш работата си и правиш нещо друго“. Това беше резултатът. В мен лично иначе не се промени нищо. Аз се боря за либерално и отворено общество. Дори и в Германия това е много трудно. Моят двигател е, че го правя за моите деца, за децата на други хора, за моите внуци и за внуците на моите деца. Имаме кратък период, в който политиците и журналистите трябва да се справим с тези проблеми по правилния начин.
Андреас Холщайн споделя, че след като му помагат събствениците на дюнержийниата, самите те чужденци в града, те казват пред медиите, че са му помогнали, както той би им помогнал в беда. Това е човешката страна на подкрепата. Питам го обаче дали лесно е намерил политическа подкрепа от неговата партия – Христян-демократическия съюз, която е и партията на канцлера Ангела Меркел. Защото помним това не беше първата атака срещу кмет в Германия...
Не, не беше. В асоциацията на кметовете на градове в Германия направихме проучване. Оказа се, че много от нас са били обекти на враждебна реч - почти 50% от отговорилите признават, че са били обекти на слово на омраза. Разпространяват се наши снимки в интернет, придружени със заплахи. А 10% от хората, които отговориха на анкетата, признават, че са преживели насилие. Има няколко атаки в Германия, като най-популярната такава е срещу г-жа Хенриете Рекер. Тя сега е кмет на Кьолн. По време на предизборната кампания, само два дни преди вота, тя беше много тежко ранена. Тя дори беше три седмици в кома. И когато се събуди, тя беше кмет на Кьолн. Тя ми каза: „Бях ранена по-тежко от теб – ти получи само драскотина. Но аз имах късмета, че 3-4 седмици нищо не се случвало с мен, а ти имаше впечатления и трябваше да отговаряш на въпроси ден след ден“. Причината, поради която разкрих публично случая, беше за да покажа какво се случва. Думите, които този човек ми каза, не бяха неговите думи. А това, което пускат в интернет новите популярни активисти. Мисля, че в цяла Европа се нуждаем от език, който уважава другите – и в политиката, и в науката, и в журналистиката. Другият може да има различно от твоето мнение, но той е човешко същество. И той заслужава уважение.
Доколко лидерите на политическите партии са готови да отстояват ценностите, които следвате Вие? При цялата атмосфера на омраза и на създаване на страхове срещу другите, срещу мюсюлманите, срещу мигрантите – е много лесно хората да си кажат: „Добре, нека променим посоката, защо да не се върнем към антимюсюлманското говорене, например". Виждате ли да се случва това в Християн-демократическия съюз и с Ангела Маркел в момента?
Канцлерът е много силен. Тя е много силна жена. Даже сега в партията да битува мнението, че политиката към мигрантите не е в правилната посока и трябва да се завие към по-националистически и консервативни позиции, това са нормални дискусии. Те са нужни, но моето мнение е, че Меркел направи добра политика на интеграция. На местно ниво също имаше проблеми, но малко или много ние се справихме с тях заедно с доброволците. Ние видяхме, че няма повече престъпления, отколкото преди. Разбира се, крайно-десните твърдят, че престъпленията са се увеличили, но статистиката днес разкрива точно обратното, че престъпленията са намалели.
Според Холщайн, канцлерът Ангела Меркел е направила добра политика на интеграция.
Не става дума само за бежанците. Хората проявяват враждебност и помежду си.
На местно ниво имаше проблеми, но ние се справихме с тях, добави той.
Има хора с различно политическо мнение по целия свят. И сред бежанците има престъпници, бедни и глупави хора, но също така сред тях има и много интелигентни и симпатични хора. Дискусиите са нещо нормално и след дискусия трябва да се вземе решение чрез вот в партията и чрез вот в парламента. И това трябва да бъде краят на дискусията – така е нормално и мисля, че трябва да разберем тази ситуация в Европа.
Доколко нападението срещу Вас и срещу кметицата на Кьолн са свързани с крайно-десните движения в Германия? Например с „Алтернатива за Германия“ или с някое друго нео-нацистко движение? Говори ли се в германското общество за възхода на нео-нацизма?
Възходът на неонацизма е много по-интелигентен, отколкото преди 20 години. Неонацистите бяха глупави, имаха много елементарна логика. Но днес те са високо квалифицирани. Те използват интернет много добре. Понякога действат по-много съвременен и агресивен начин, отколкото нормалните партии като социалдемократите, либералите, християндемократите и т.н. Под това също така се намира новото популистко движение – има консервативни хора там, които чувстват, че може да отидат в посоката на мнозинството. Защото ако преброите вота на социалдемократите, либералите, християндемократите и зелените в Германия ще видите, че те са повече от 70 процента. Те изразяват мнението на мнозинството от гласуващите. Мисля, че трябва да се справим с този проблем и да го дискутираме по спокоен начин.
Не мисля, че лидерката на едно от тези големи националистически движения – Алис Вайдел, е отговорна за атаката срещу мен. Но идеологически погледнато, доколкото се отнася до интернет, те може да са отговорни.
Андреас Холщайн обаче споделя с нас и това:
Получих имейл от поддръжничка на „Алтернатива за Германия“, която ми каза: „Ти сам си си виновен за атаката, защото ако жена ти ти беше сготвила германска храна вкъщи, ти нямаше да отидеш до дюнерджийницата“. През този глупав имейл може да видите какво се случва. Понякога има фалшива реалност, в която хората живеят и тя е в това крайно-дясно поле . Трябва да кажем това ясно и високо. Защото хора, които са от еврейски произход вече усещат това и не се чувстват сигурни.
Дали Андреас Холщайн след нападението е почувствал подкрепа от страна на гражданите на Алтена?
Разбира се. Първо бях много уплашен да се двиа сам както винаги съм го правел преди. Преди атаката вярвах в системата на нашето общество и това за мен сякаш беше разрушено. Но много хора ми писаха. Освен заплашителни и омразни съобщения, аз получих и позитивни. От около 2000 писма и имейли, около 90% бяха позитивни. И само останалите бяха критични, омразни или заплашителни, в които пишеше неща от типа, че не са успели да ме убият сега, но ще успеят в бъдеще. Изпращаха ми картини, на които очите ми бяха извадени. Но най-голямата част от омразата се изля анонимно в интернет. Но не ги преглеждах много често, защото човек трябва да се пази от губене на време по този начин.
Дали Европа е достатъчно силна, за да издържи на враждебната реч, която е особено силна през последните години?
Бях много доволен, че когато говорих за ситуацията с моята съпруга ѝ казах, че е очевидно, че медиите се вълнуват от случая с мен. Аз исках да се боря не за мен самия, а за моите колеги в същата ситуация. Всъщност не става дума само за бежанците – хората проявяват враждебност и помежду си. Когато бях по-млад например родителите на децата, които играеха някаква спортна игра в различни отбори, стояха от едната страна и си говореха помежду си. Докато днес в Германия на тези игрища имаме зони, на които родителите на децата от различните отбори са разделени. След атаката срещу мен медиите в Германия доста говориха за езика на омразата в интернет срещу политици. Това е проблем, който е поставен на масата. Може да бъде дискутиран и вероятно да бъде разрешен. Аз не разполагам с лесно решение на проблема. Но говоренето за това е първата стъпка, за да може обществото да се справи с този проблем.
Питам Андреас Холщайн дали ще има скоро правителство в Германия?
Да, мисля, че ще имаме. До известна степн незнам какво ще се случи със социал-демократите, след оставаката на Шулц. Ние все пак сме близки и разбираме какво се случва там. Никога не можем да кажем със сижурност дали те приемат нещо или не. Ако приемат ще имаме ново правителство много скоро след 2 март, а ако това не стане германският президент Щайнмайер ще помоли канцлера Ангела Меркел да управлява с правителство на малцинството. Преди няколко дни тя каза добре, в най-лошия случай ще го направя, защото това ще е важно по отношение на перспективата не само в Германия, но и в Европа.
За мен ситуацията в Германия в момента е доста обтегната и прилича малко на магаре върху лед. Много е странно в Европа точно ние, германците, да се оплакваме - това е нещо твърде германско, склонност да се оплакваме и да гледаме към бъдещето като към нещо тъмно, и то при положение, че сме страната с най-силно икономическо развитие и висок стандарт в момента.
Аз не съм типичен германец, защото имам литовска жилка – моята баба е литовка. И две години бях в посолството в Литва 1992-1994 и даже имах възможност да работя за членството на Литва в ЕС. Но все пак съм повече германец отколкото литовец. Но благодарение на баба ми знам семейната история в Литва. разкази и легенди за това как семейството ми идва в Германия. Истински истории за войната. Например баща ми, който почина през 2004 ми разказа, че когато е бил много повлиян от младежкото хитлеристко движениеи тогава голямата му мечта е била да бъде част от младежкото движение Хитлерюгенд. Моят дядо тогава му казал, ако отидеш с тези хора повече няма да си ми син. Връзката с баща му се оказала по-силна от желанието да се присъедини към Хитлер-югенд и той вече на стари години ми призна, колко е бил глупав и сляп да мисли, че подобни възгледи могат да донесат добро. Така че аз съм късметлия, че моят баща не се е присъединил и че е взел това радикално решение тогава да послуша своя баща. Най-важното е да се говори за това.
Да посрещнеш с отворен ум и да разбереш краха на илюзиите на своите предци. Един от най-важните уроци, които можем да научим.
