Бих припомнила един много труден въпрос - досието за Грузия, което беше под френското председателство и което точно на тези съвети - те са два пъти в годината, външните министри обсъждат и предлагат решение. Тук е много хубаво, че беше акцентът Сирия - от една страна, разбира се, за финализиране най-после на този конфликт, от друга страна това се превърна в по-големия център и тежестта на тези двудневни разговори, така че Западните Балкани малко минаха в страни и в периферията - дано да не съм права.
Но беше изключително важно, защото Европейския съюз е тази сила, която успява в определени много остри конфликти, когато са намесени различни големи сили, най-общо казано, да балансира интересите, тъй като самият Съюз представлява един сбор интереси./.../ Аз много се надявам, че тук нещо е решено и ще бъде поставено на предстоящия съвет, където да се вземат по важните решения (за Сирия), коментира Любов Панайотова, а Светослав Терзиев допълни, че главният проблем в Сирия - "Ислямска държава" върви към някакво решение и Европейският съюз трябва да мисли за възстановяването на страната след този конфликт. Затова в Брюксел ще има конференция на 24-ти на 25-и април с участието на ООН, отбеляза анализаторът:
За да се покаже, че ролята на Европейския съюз е засилена, по-активна, но това няма в никакъв случай да бъде конкуренция на процеса в Женева, където се водят основните преговори за уреждане на следвоенния статут в Сирия . Става дума за някаква помощна роля, недейте да смятате, че ЕС ще вкара някакви военни сили - той ги няма и неслучайно Федерика Могерини напомни, че в Лисабонския договор е записано ,че основа на общата, колективната сигурност е НАТО.
Европейският съюз изпълнява традиционно една може да изглежда благородна роля, но и не много привлекателна в такива конфликти (като войната в Сирия - бел. ред. ) - той не се намесва военно, няма как, но той се намесва обикновено в края на конфликта, така да се каже, "да почисти" терена, да оправи обстановката, "да измие съдовете" - което означава да спомогне за възстановяването на страната след конфликт, допълни Терзиев.
В заключение Любов Панайотова отбеляза успехите на Българското председателство с поставянето на дневен ред на темата за Западните Балкани, но подчерта, че очакванията не бива да се преекспонират: Много ясно трябва да бъде в разговорите ни с партньорите от Западните Балкани какво може в крайна сметка (да се постигне в рамките ) на това председателство и как щафетата да бъде възможно най-добре предадена на австрийското председателство, което засега мълчи по тази тема. Светослав Терзиев също отбеляза, че е изключително важно България, подемайки такава инициатива, свързана с голяма част от Балканите, какъв пример ще даде.
Двете мнения чуйте от звуковия файл.
