Макар твърде късно, вече всички произведения, свързани с България от Антон Ашкерц (1856 - 1912) – най-големия епически поет на Словения, са преведени и издадени у нас под заглавие „Рапсодии на българския гуслар“. Това са стихотворения, проза, публицистика и писма, като в началото на книгата има предговор от Иван Димитров, който е и преводач на прозата, публицистиката и писмата в нея. От този въвеждащ текст подробно се запознаваме не само с личността и творческия път на словенския класик, но и с предпоставките за написването на творбите му, посветени на българските борби за освобождение от 70-те години на XIX век:
Независимо че се интересува от всички славяни, тяхната история, език и култура, посещава ги и им посвещава стихотворения и очерци, което го представя като един от големите славянофили от началото на ХХ век, именно българският пример поражда завършен самостоятелен цикъл. (...) Така в лицето на тринайсетте „Рапсодии на българския гуслар“ имаме един завършен и пълноценен в художествено отношение – като историческа достоверност и времеви обхват – уникален цикъл за нашия национален идеал, въплътен на дело...
Тринадесетте стихотворения са в подобаващ оригинала превод на проф. Людмил Димитров, който е и съставител на тома, посветен на 160-годишнината от рождението на Ашкерц. По замисъл този цикъл напомня „Епопея на забравените“ на Вазов, а всяко мото е цитат от Ботево стихотворение, което стои в словенския оригинал на български език! Ашкерц пише и стихотворения за Съединението, за Сръбско-българската война и за Илинденското въстание.
