„Енциклопедия на шпионите“, съставена от Красимир Тодоров, няма претенции да разсекретява и осветява нито един от действащите днес функционери от „невидимия фронт“. Не се надявайте да откриете имена, които вече не познавате от филмите, книгите и историческите справки. Стойността на книгата е в детайлите от биографиите на нейните герои и във възможността да се сравняват мотивите за избора на тази древна професия. Защото – оказва се – това не е принудителна дейност, а начин на препитание и нагласа – поне от 3 в пр. н. ера до последния шпионски скандал с Анна Чапман. Не са чак толкова много жените сред тези 36 агенти, шпиони и разузнавачи, чиито имена ни припомня енциклопедията. И ако името на Мата Хари е станало почти нарицателно за жените от кариерата, то за Мелита Норууд и за резултата от дейността ѝ научаваме може би за първи път. Но пък има специален раздел за писателите-шпиони, който навярно ще повлияе на начина, по който особено чувствителните интелектуалци четат Греъм Грийн, Съмърсет Моъм, Кристофър Марлоу, Даниел Дефо…
Колкото до Ян Флеминг – вероятно е в „Енциклопедия на шпионите“ да намерите не само неговата биография, а и тази на прототипа на героя му – агент 007.
Дискретният иначе съставител на изданието Красимир Тодоров не си е спестил за читателите старата шега: Каква е разликата между шпионин и разузнавач? Няколкото милиона в повече – изкушавам се да отговоря автоматично на въпроса аз, мислейки си всъщност не само за разликата в бюджетите на филмите за Джеймс Бонд и на филма „17 мига от пролетта“.
