До ноември всички държавни административни звена ще трябва да обменят данни електронно. Срокът припомни на последното заседание на кабинета вицепремиерът Томислав Дончев, като подчерта, че мобилизацията по въвеждане на процеса е "крайно недостатъчна". Премиерът Борисов пък се закани, че на никого няма да се размине пилеене на време или пестенето на усилия. По данни на Държавната агенция "Електронно управление" към февруари тази година административните структури, които могат да обменят електронна информация са 144. Тъй като над 70 на сто от реалните участници в електронния обмен на данни в администрацията са общински, на дневен ред стои въпросът дали общините ще се справят с въвеждането на на ефективно електронно управление и предлагане на електронни услуги.
Темата коментира в ефира на "Хоризонт" Венцеслав Кожухаров - експерт по електронно управление към Националното сдружение на общините в България (НСОРБ), като обясни, че общините у нас не вървят едновременно във въвеждането на електронен обмен на данни, тъй като нито финансовите, нито кадровите им възможности са еднакви.
Кожухаров призна, че проблемите с електронното управление са най-тежки в общинските администрации, като посочи, че най-големи затруднения срещат малките общини с жители под 1000 души:
Когато говорим за общини, трябва да разбираме 265 общини, но общо 300 администрации, като включваме и районите на София, Пловдив и Варна. Вие разбирате, че възможностите на една община като София, Пловдив или Варна са съвсем различни от тези, които са на една община с жители под хиляда души - и финансовите, и възможностите за кадрово осигуряване на сложните проблеми, свързани с прилагането на електронните технологии в работата на общините. Така че общините не вървят паралелно, едновременно всички - едните са напред, а другите значително по-бавно успяват да реализират поставените задачи.
Може би около 45-50 на сто от общините вървят напред, златната среда е около 30%, а 20% - основно малки общини, изостават каза още Кожухаров:
В някои от тях на територията на общината дори не живеят IT специалисти и те поддържат собствената си инфраструктура и хардуер чрез договори с фирми, които не са дори в това населено място. И разбирате, че това създава за тях реални, обективни проблеми, за които не можем да ги обвиняваме. Освен това трябват допълнителни средства, за да може тези системи да се свържат към единната среда на данни и за закупуването на някои специализирани съоръжения, които са необходими за целта.
Повече по темата ще научите, ако чуете цялото интервю - от звуковия файл.
