Това, което беше казано е, че Холандия потвърждава по принцип присъединяването на България към Шенген, но това беше обусловено с изпълнение на редица условия. Тоест, както и преди това и френският президент Макрон, и германският канцлер Меркел - те принципно подкрепиха това, но не снеха политическите условия за присъединяване, които сами по себе си излизат извън рамката на договора за присъединяване на България към Европейския съюз. Защото тук трябва да се има предвид, че присъединяването на България към Шенген е задължение на България и приемането на България в Шенген е задължение на Европейския съюз.
Анализаторът подчерта, че предстои преосмисляне на цялостната политика на Шенген, което е свързано с бежанската и мигрантската криза и последиците от нея:
Дори и самият факт, че към момента пет или шест страни временно са отменили действието на Шенгенското споразумение показва, че са необходими такива промени. Те са свързани с цялостното преосмисляне на политиката "върховенство на закона" и "прием на бежанци", като ключов е въпросът за промяна в Дъблинския регламент, който поставя цялата отговорност върху страните, които първи приемат бежанци на своя територия - тоест външните граници на Европейския съюз, каквато е и България.
Любомир Кючуков коментира и приетата от Европейската комисия стратегия за Западните Балкани, като я определи като "политически богат и многопластов документ, който едновременно генерира и динамика и очертава и проблемите":
Още заглавието се извежда основният стремеж - да се покаже обръщане на тенденцията - от неглижиране на региона от страна на Европейския съюз и прехвърляне на евроинтеграционните процеси - от политическото, бих казал в бюрократичното поле по отваряне на преговорни глави в продължение на редица години, сега вече стремежът е да се направи крачка напред и да се постави акцентът върху процеса, дори не толкова върху самия акт на присъединяване. Тоест да се демонстрира ангажимент, да се даде динамика, да се очертае времеви хоризонт, като всичко това се обуславя със степента на изпълнение на съответните условия.
В документа се съдържат няколко ключови политически аспекта, които не бива да се пренебрегват, каза още Кючуков:
Първият е самия факт, че е за Западните Балкани - той носи със себе си поне две важни послания. Първото е, че на този етап Европейският съюз преодолява проблема с цифрата шест - тоест Косово също е част от стратегията, но от друга страна единствено в рамките на Споразумението за стабилизация и асоцииране, тоест без евроинтеграционни ангажименти за момента. Това се дължи и предвид острата съпротива на Испания да се даде такава перспектива, свързана, разбира се, и с проблемите на Испания с Каталуния.
Второто послание е, че стратегията не третира Турция, която е другата страна, която преговаря с Европейския съюз - това оставя Турция встрани от процеса, показва, че ЕС за момента не е склонен да активизира процесите на евроинтеграция с Турция, това прави Турция нервна. В резултат на това е между другото очертаващата се среща на високо равнище Турция - институции на Европейския съюз във Варна. Като възможност за подобна среща е предвидена в споразумението Европейски съюз - Турция от март 2016 година относно мигрантската криза, отбеляза още Любомир Кючуков.
Може да се каже, че дълго време Европейският съюз и Европа се бояха от Западните Балкани, сега като че ли те са притеснени за Западните Балкани - именно от този вакуум, от тази европейска недостатъчност, която се получи в региона - че тя може да бъде заета от страни като Русия, Турция, Саудитска Арабия, Китай, включително и от радикалния ислям, обобщи анализаторът.
Цялото интервю чуйте от звуковия файл.
