Репортаж на Мария Филева за предаването ''Хоризонт до обед''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Броени месеци преди началото на поредния прием на първокласници обществото отново е разделено заради предложението уседналостта да не се прилага като критерий за приема в първи клас на деца от ромски произход. Предложението, което идва от Националното сдружение на общините, вече е част от проект за допълнение към Наредбата за организация на дейностите в училищното образование, качен на сайта на Министерството на образованието и науката.
Идеята е да се избегне формирането на класове само от ромски деца, поясни заместник-изпълнителният директор на НСОРБ Теодора Дачева:
Проблемът е, че при сегашния модел за прием в първи клас, водещ критерий е близостта на адреса до съответното училище. Там, където имаме големи обособени ромски квартали, всъщност в училищата се събират деца само от този етнос. През годините се натрупаха доста проблеми с приема в първи клас и водени от желанията само на децата и родителите, се образуваха малко на брой и предпочитани, така да ги кажем, училища, докато в немалка част дори от големите общини има училища, които са с незапълнен капацитет, а тази ситуация не е в интерес на никого, повярвайте ми.
МОН подкрепя идеята, макар с уговорката, че общественото обсъждане тепърва започва, а срокът за предложения и становища изтича след месец. Заместник-министърът на образованието Таня Михайлова смята, че прилагането на това предложение не е безусловно:
Първо, това не се прилага абсолютно за всички общини. Говорим за там, където прилагането на тези критерии може обективно да доведе до формиране на една или на повече паралелки с ученици от една етническа група. Другото, което е много важно да се знае е, че това предложение да се насочват за записване в първи клас в училища от други прилежащи райони, без да се прилага този член, е само при заявено желание на родителите.
Румян Русинов от Центъра за публични политики и застъпничество адмирира предложението като малка стъпка в правилната посока:
Такова едно решение би било едно от условията да се случи интеграцията на децата, но разбира се, далеч не е достатъчно, за да се осъществи процеса на образователна интеграция. Необходими са институционална помощ, необходима е позитивна кампания сред родителите, необходими са мерки за гладкото протичане на самия интеграционен процес. Необходима е подготовка на училищната среда, на учителите.
Асен Александров, който оглавява едно от най-търсените столични училища, коментира, че подобни квоти отдавна са факт в развитите страни:
Такъв опит съм виждал и в Ню Йорк. В Ню Йорк има много училища, в които има процент от малцинствата, например 25% американци, 25 да кажем, латиноамериканци и така нататък. Така че мисля, че това не е дискриминационно, а спомага по-скоро за избягването на сегрегиране.
Аргументите на институциите и вълненията на родителите - в звуковия файл.
