Изхождайки от факта, че архитектурата дава качеството на средата, в първата ни седмична среща избрахме за събеседник един от водещите архитекти, член на Европейския културен парламент, професор по архитектура, завършил образованието си в Париж и София и изнасял лекции във Венеция, Брюксел, Париж, Москва, Тулуза, Генуа, Барселона, а също така и ръководител катедра „Архитектурни сгради“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия - проф. Бойко Кадинов.
София беше и все още остава "зелен" град, но е важно и да се развива като такъв. Заради "предприемаческата стръв" много градинки се асфалтират или се превръщат в "не особено ласкав нов билдинг", посочва проф. Кадинов и призовава по-често да садим дървета. По думите му самите архитекти трябва да извървят пътя, не заради самочувствието, че са архитекти, а заради тази отговорност за качествена околна среда, която те и обществото имат един към друг:
София е един прекрасен град и много често, когато ме питат какво е най-прелестното в тази наша София, аз си мисля, че това е тази зеленина, която "тапицира" отделните сгради. Архитектите не са ревниви към самата архитектура, а трябва да се опитат, не просто за формално "зеленото", да направят този град по-зелен и по-вдъхновяващ.
Архитектурата се превърна в един тип индустрия, която трябва през стойностни количествени сметки да отговори на определен тип изисквания. Това се чете особено в публичните пространства. Публично реализираното не може да изглежда като "секънд хенд", тоест "направили сме го, ама някой ще дойде да го довърши". Това е средата, която възпитава, формира усмивките по лицата, идеята, че принадлежиш на едно пространство и си готов да направиш нещо, за да го облагородиш. Това ще направи архитектурата по-чувствителна, по-отговорна и може би самите градове ще станат по-смислени, по-добри за живот, изтъква Бойко Кадинов и споделя:
Вярвам, че трябва да се промени моделът на развитие на София, казва проф. Бойко Кадинов. Огромни крайградски територии имат празни къщи, а един млад човек трябва да сключи ипотека, купува си "едно парче бетон", някъде в "Обеля" 6-та част и плаща от тук до 2050 година прескъпо тези квадратни метри бетон, закачен като "гребец на галерата", живеейки некачествено в една бетонова кутия, лишавайки се от възможността да се развива и възпроизвежда творчески интелигент. Тези територии трябва да бъдат направени транспортно и активно достъпни, хората да могат да живеят там със съвременните възможности и технологии, но сред зелени пространства, категоричен е архитектът.
Освен че проектира големи и емблематични архитектурни сгради, проф. Бойко Кадинов е автор и на сгради като Музея за съвременно изкуство „Софийски арсенал“, зала „Миракъл“ в ТБА или пък Шоколадовата фабрика.
Светът променя ценностите, но е важно да търсим собствения си облик и да не се страхуваме от това. Дали решението е завръщането към позабравените природни материали и могат ли те да съжителстват с гипса, стиропора и бетона, чуйте в интервюто на Катя Василева с проф. арх. Бойко Кадинов.
