По професия е етнолог, по душа – мечтател, по призвание – пътешественик. Тя е млада, усмихната и вече вкусила от тайната на мъдрите откриватели. Защото: Изкуството е да се влюбиш в новото, без да забравиш да обичаш старото. Как така Монголия? Човек изрича в компания хиляди сериозни и още толкова несериозни неща. Изведнъж думите се превръщат в съвсем реална гледка от прозореца на влака, който я води заедно с шепа приятели към изреченото предизвикателство Монголия. „Да обичаш дивото, Монголия“ е четиво не на таблет, макар да има и електронен безплатен линк към една от главите в книгата.
Самата Петя винаги предпочита добрата стара класика на хартиения носител. Удоволствието е многократно повече, ако има възможност да избира къде да чете и определено това е къщата в селото, където баба ми е дошла като невеста преди почти 70 години. Детството ми се изтърколи там, докато държах книга в ръка – на леглото, под ореха, до оградата в градината. Даже си бях обещала, че за да не разваля магията, никога няма да занеса там компютър. Че това ще е кътчето, в което властват единствено книгите ми… Тя все още е и винаги ще бъде мястото, където не само се наслаждавам най-добре на прочетеното, но и творя най-хубави текстове.
Петя харесва и да работи по старомодния начин: с молив в ръка върху хартията, водейки своя дневник на пътешественика, докато обикаля по невероятни места. Какво е научила? Винаги има някой, предприел по-щуро пътешествие от твоето. Пожелаваме й да има все по-щуро красиви мечти, които да сбъдва. Оставяме ви да се насладите в очарованието на приключението Монголия, заедно с разказа на Петя Димитрова.
