Настроенията са двуполюсни, защото в самата Каталуния има разделение в обществото. На изборите какво се получи? Спечелиха мнозинство сепаратистките партии, но с приблизително 170 хиляди гласа повече от партиите, които държат на единството на Испания. Така е, защото избирателният закон в Каталуния дава известен бонус на аграрните региони, а те всъщност са бастионът на сепаратистите. Обратно – партиите, които са за единството на Испания, печелят с много повече проценти в Барселона, в Тарагона...
Последните дни показаха ясно, че сепаратистите имат известни корени, но Карлес Пучдемон няма да бъде премиер на Каталуния, прогнозира проф. Копринаров:
Дълбоко съм убеден, че нова държава на територията на полуострова няма да се появи. Би било лудост, ако сепаратистите се опитат отново да обявят едностранно независимост на Каталуния. Прилагането на чл. 155 от испанската конституция им даде един добър урок.
Резултатите от последните два вота не дават основание сепаратистите да мислят, че са получили действителен мандат за независимост, смята проф. Копринаров:
В края на краищата трябва да си дадем сметка как така половината от населението ще реши останалите да се превърнат едва ли не в чужденци в собствената им страна - фактически да отнемеш права на своите съграждани, защото те не споделят твоята представа за идентичност. Едва ли можем да наречем един такъв принцип демократичен.
Сепаратизмът от една страна е антидемократичен, а от друга е проява на анахронизъм в съвременния свят, обобщи Лазар Копринаров:
Макар че напоследък стана мода, не само в Испания, в Европа – във Венето, на Корсика, в Южен Тирол. /…/ В края на краищата не мисля, че бъдещето на Европа е в тази посока. Ако беше така, ние след известно време ще се превърнем в нещо като Средновековна Европа, където малки селища, малки региони имат своята независимост и няма никаква свързаност. В съвременния глобализиран свят сепаратизмът е противоестествен.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
