В дългата тясната ивица по крайбрежието на Намибия се простира пустинята Намиб – на местния африкански език „нама“, това означава огромен. Северната линия от тези брегове е известна под зловещото име „Брегът на скелетите“, едно от най-страшните места на земята. Там лежат стотици призрачни останки на корабокруширали кораби и огромни скелети на китове. Заради студените води, които носи океанското течение Бенгела, в района се образуват гъсти непрогледни мъгли, които рядко се вдигат. Корабокрушенците, които са имали късмета да оцелеят, преди да стъпят на сушата, се озовават в едно от най-суровите пустинни места на земята. Затова и португалските мореплаватели го нарекли „Вратите към ада“, а местните хора от народа бушмени наричат брега „Земята създадена от Бог, когато той бил ядосан“.
Точно там, на Брега на скелетите, през пролетта на 2008 година геолозите в една от диамантените мини, откриват съкровище, което е останало скрито под пясъците повече от 500 години. Корабът, който се е разбил край бреговете на Намибия, бил препълнен и със злато – над 2000 големи тежки монети – испански, португалски, френски, венециански, мавритански. На борда имало и сребърни монети, слонова кост, оръдия и оръжия, брони и ножове. Археолозите откриват сред пясъците и бронзови чаши, луксозни предмети за хранене, компаси и астролаб, с който древните мореплаватели измервали височината на слънцето.
Учените стигат до извода, че по всяка вероятност това са останките на португалския кораб „Бом Исус“ или „Добрият Исус“, изчезнал с целия си екипаж през 1533 година на път от Лисабон към Индия. Негов капитан бил Франсиско де Нороня, пряк потомък на царе от Иберийския полуостров. По пътя към Индия, близо до бреговете на Южна Африка, той изчезва безследно, заедно с целия си екипаж.
Още за т.нар. „Диамантено корабокрушение“, можете да научите от поредния епизод на „История на изкуството за деца“.
