надалеко думите, но ни една дума не улучи никакъв Голиат в челото, нито чух да се строшат стъклата на нечий прозорец. Някакъв натрапчив рефрен се бе загнездил в главата ми и докато натъкмявах прашката, все си повтарях "С камъни и дървета те могат да те убият, а с думи не можеш даже да ги нараниш!" Въпреки това продължавах да замятам думи с прашката. Имах надеждица, че някоя и друга дума може да почука като камъче върху прозореца на нечия душа. Толкова много самотни и чувствителни души има, които стоят и чакат някой да почука на прозореца им!
