По този повод и във връзка с актуалните политически дебати как да се изучава в училище историята на режима от 1944 г. до 1989 г. историкът Момчил Методиев припомни в ефира на „Хоризонт“, че смъртните присъди са издадени още преди събирането на Народния съд и цитира телеграми, изпратени от Георги Димитров, където се казва, че всички трябва да бъдат разстреляни.
В крайна сметка избит е наистина политическият, а в последствие и интелектуалният елит на страната. Не трябва да забравяме, че преди Народния съд между 20 и 30 хиляди души по места всъщност са избити без съд и присъда. Тоест сред историците няма абсолютно никакъв спор, че това е най-голямата вълна на политическо насилие, което България е преживяла през целия 20-и век.
Историкът не отрича, че сред осъдените на смърт има хора, отговорни за антисемитското законодателство в България, но според него проблемът е, че Народният съд осъжда всички, защото са част от този политически елит, без да разграничава вината на отделните хора:
Знаем много добре примера с Димитър Пешев – че той също е осъден от същия този Народен съд. Просто е абсурдно да си помислим, че Димитър Пешев може да бъде отговорен за антисемитското законодателство, което действително е съществувало преди 44-та година.
Във връзка с поисканата от БСП оставка на министъра на образованието и науката заради промяната в програмата за преподаване на история в десети клас и въвеждането в предмета на понятия като „терор“, „съветизация“, „диктатура на пролетариата“, „репресивен апарат“, „трудово-възпитателни общежития“, „горяни“, „експроприация“, „социалистическа индустриализация“ и „насилствено коопериране“ Методиев заяви:
В момента наблюдаваме крайна политизация, която, честно казано, от научна гледна точка звучи малко грозно, ако мога така да се изразя. Просто това са понятия, които всички знаят, че са валидни за комунизма. Изучава се включително така наречената "социалистическа индустриализация".
Ето защо според историка:
Тезата, че не се изучава модернизацията, не е вярна. Проблемът е, че тази модернизации е проблемна, нали, това го знаем всички.
Според Методиев в момента в учебните програми влиза осъждането на политическото насилие и учениците в 10-и клас трябва да бъдат запознати с общата идея, че политическото насилие не е средство за решаване на проблемите или при всички случаи то води към последващи трагедии.
Картината, когато става дума за България, съдържа, разбира се, антисемитското законодателство. Това никой не го отрича, но съдържа и спасяването на българските евреи. Тоест ние имаме и позитивния пример за силата на гражданското общество, когато то е достатъчно активно. Имаме и негативния пример – именно днешния ден, който честваме – Деня в памет на жертвите на комунизма, когато всъщност в рамките на една нощ, знаем всички детайли как се е случило това, те са истински смразяващи, знаем, че те са избити през нощта, знаем, че телата им са засипани със сгурия в общ гроб – това са неща, които истински просто на мен ми е трудно дори да говоря за тях. И точно това политическо насилие всъщност е най-проблематичният момент и точно то би трябвало да бъде осъдено, а когато имаме настоящото политическо говорене сякаш зад липсата на някакъв термин всъщност се скрива цялото това политическо насилие, което за мен е истински проблематичното.
Методиев отбеляза, че историята на комунизма се е преподавала в училище и досега, но с промяната в програмата ще се обърне по-голямо внимание на комунистическия период, като се въвеждат редица понятия, без които той е невъзможно да бъде да бъде изучаван.
Според него в десети клас е много трудно да се вникне в големи подробности от историята, защото тогава гимназистите ще изучават цялата история на България.
В заключение Методиев подчерта, че когато се говори за осъждане на комунизма, това не означава и осъждане, например, на нашите родители:
Това, че режимът е бил престъпен в една голяма голяма част от своето съществуване и че е имал редица престъпни характеристики, все още не значи, че всички хора, които са живели в този режим, са живели непочтено. Тъкмо обратното, смятам, че огромната част от българите по времето на комунизма са се опитвали да живеят почтено. Проблемът в една тоталитарна държава, каквато е България (и аз държа на това определение), е, че цялото това гражданско общество, възможността за гражданска енергия, личната свобода са практически сведени до минимум.
Интервюто на Ирина Недева с историка Момчил Методиев можете да чуете от звуковия файл.
