Пациентите с деменция представляват съвсем различно предизвикателство към обществото, обяснява проф. Трайков, като допълва, че в развитите страни е утвърдена практиката обществото се обучава как да реагира и да подпомага хората с това тежко заболяване, при което страда интелектът:
Западните общества отделят много повече време – говоря не толкова за медицинската страна на деменцията, ние с медицинската страна като че ли се справяме сравнително добре. Нашата диагностика в страната е на изключително европейско и световно ниво, лечението също. Но в насока грижа за болния с деменция, в насока присъствието на обществото в тази грижа – там като че ли има много неразрешени въпроси.
Дементният пациент не е като да гледаш пациент с онкологично заболяване, не е като да гледаш пациент със сърдечно заболяване – пациентите с деменция са точно обратното, те обикновено нямат тежки соматични проблеми, сърдечно са много добре, белодробно също – тоест са в едно много компенсирано соматично състояние, много енергични, но в същия момент с много тежко увреден интелект.
И при това положение създават съвсем друга необходимост и представляват съвсем друго предизвикателство към обществото и към всички обществени институции. И има центрове, така наречени, но те не са достатъчни. В нормалната европейска практика има няколко вида центрове – има центрове дневни, така наречени, където пациентът може да прекара един ден, има центрове, в които пациентът може да бъде заведен само за три-четири часа, докато се провежда някаква специална процедура, която ще стимулира неговия интелект, има центрове, където бихте могли да ги оставите за 2-3 дни. И има т.нар. "домове" – които са пригодени специално за гледане на дементни пациенти. Когато говорим за грижа за пациентите, те са много по-различни от старчески домове, тъй като там би трябвало лицата, които пребивават, да са с нормален интелект сравнително, или пък така наречените "хосписи", където хората са със сериозни соматични проблеми.
НЗОК и държвата вече са осигурили диагностиката и лечението на дементно болните у нас, казва проф. Трайков:
Имаме клинична пътека – кратичка вярно, за три дни, но напълно достатъчна, за да може да се осъществят необходимите изследвания за един пациент, за когото има съмнение за дементно състояние, да се тестват най-подходящите лекарства. Ще рече, че при добра организация за тези три дни ние поставяме диагнозата и започваме лечението, което после ще продължи, разбира се, в домашни условия.
Прави чест на нашата държава, че пое разноските 100% за диагностиката, което помага да се наредим до развити европейски страни – естествено ние не поемаме всички разходи, не можем да си позволим в тази кратка пътека нито да направим позитронно-емисионна томография, нито магнитен резонанс на всеки, но и много малко страни могат да си позволят такъв лукс.
Все още лекарствата не се покриват изцяло от Здравната каса, а те не са скъпи. Дори при 100% покритие на комбинирано лечение на деменцията сумата няма да надскочи повече от 40 лева на месец, пресмята проф. Трайков и допълва, че е крайно време лекарствата да се заплащат изцяло от Касата.
Продължение на темата за това справяме ли се като общество в грижата на болните от деменция предлага репортерският поглед на Спас Крайнин, който разказва за съдбата на две семейства – от Пловдив и Горна Оряховица. От града под тепетата е е примерът за намерено добро решение за грижа за страдащия от деменция – това е съпругата на пловдивчанина Кольо Бонев, който е неин личен асистент и участва в няколко специализирани програми. Казва, че проблем е липсата на достатъчно подготвени кадри, които да се занимават с деменция. По-различно обаче стоят нещата в Горна Оряховица, където Величка Павлова се грижи за своята 88-годишна дементно болна майка, като разчита единствено на вдовишка пенсия от 140 лева. Само лекарствата струват 67 лева месечно, казва Павлова.
В коментар по темата Валентина Маджарова от фондация "Състрадание Алцхаймер България" изтъкна, че при желание от страна на социалната система у нас – на държавата и общините, тя може да работи успешно в полза на страдащите от деменция: Но невинаги желанието е достатъчно. Проблемите на хората в България са много и те имат нужда от подкрепа както в личен план, така и финансово:
Би трябвало общината да информира близките за програмите за подпомагане, за да знаят те към кого могат да се обърнат и да получат помощ, допълни Валентина Маджарова. Тя смята, че, тъй като болните от деменция се нуждаят от 24 часова грижа, те те трябва да са осигурени с личен асистент, който да се грижи само за тях, а не за още пациенти, както се практикува в момента у нас. Броят на чакащите болни с деменция, които се нуждаят от личен асистент, обаче расте постоянно.
Повече по темата ще научите от звуковия файл.
