До ден днешен габровци произвеждат гайтан, който се използва предимно за украса на носии. В Етъра гайтанът се изплита по старата технология, както е било през 19-и век. Силата на водата движи чарковете в одаята, на които се изплита вълненият шнур. Любопитна история за промишлен шпионаж разказва как габровски търговец отива на изложение в град Брашов в Трансилвания и вижда машина за плетене на ширити. Издялква от дърво всеки един от елементите и като се връща в Габрово поръчва изработката им на няколко ковачи, за да не даде всички части в ръцете на един майстор. Събира ги и сглобява първата българска машина. Така габровски ковачи напускат железарската си работа и започват да правят само части. За няколко години те се обособяват в отделен еснаф. Производството и ремонтът на "чаркове" се превръщат в един от най-доходоносните занаяти.
Машините се продават в тогавашните гайтанджийски центрове Карлово, Калофер и Сопот. Плетенето на гайтан в Габровско започва сравнително късно - през 30-те години на 19 век, но занаятът се развива бързо и става един от най-силните в района. Работилниците се правят по горното течение на р.Янтра, на Сивек, Стражка река и р. Козящица, където през зимата водата не замръзва.
От местността Тепавиците край Габрово е пренесена гайтанджийската одая в музея на открито Етър, където и до днес работят "чарковете". Машините и всички приспособления са автентични, дори пейката пред одаята е от някогашната работилница. Интересна е вратата ѝ. На нея гайтанджии за записали наводненията и други сполетели ги бедствия.
Изплетеният и обагрен гайтан в миналото се е използвал за украса и укрепване на дрехите. Най-голямо приложение е имал гайтанът "дванайстак", изплетен от 12 нишки, който се произвежда до ден днешен и от него се правят сувенири, брошки и други дамски аксесоари.
Национален детски конкурс за мартеници от гайтан обявиха преди дни от „Етър“-а.
