Насочвам микрофона си към него с вълнение, признавам. Предстои му да тръгне „По следите на таланта“ и е в очакване репетициите му да започнат. Въпреки това с усмивка застава до мен, за да си поговорим за музика. Преди да започнем интервюто се обръщам към него с думите: „Започнал си да свириш още от 4-годишен, това е наистина впечатляващо“, а той здраво стъпил на земята, пременен в дрехите на австрийски виртуоз, ми казва: „Това не е нищо, то и Моцарт е започнал на тази възраст“. Разбирам, че макар и да е само на 10 години, на мен всъщност ми предстои да интервюирам голям човек.
Ивайло Василев е малкият Моцарт, но не само защото тази събота ще влезе в неговата роля, като част от концерта „Усмивката на Моцарт“, посветен на рождения ден на австрийския пианист, а защото притежава всички качества на млад виртуоз – слух, усещане за музика, умение да композира и импровизира и най-вече уважение и любов към класическата музика. Въпреки сравнението обаче, той ясно заявява собствения си стил и облик.
Родителите на Ивайло са програмисти, но той открива себе си в музиката. Те от своя страна уважават желанието му и напълно го подкрепят в търсенията му. Може да е едва на 10, но Ивайло вече мечтае да отдаде живота си изцяло на пианото. Всички награди, които е спечелил – включително тази, с която се завърна съвсем скоро от конкурса в Москва, носещ името на руската пианистка и педагог Анна Артоболевская – показват, че е на прав път. Признава, че му е трудно, но това не може да го откаже от пианото – инструментът, с който се сблъсква на 4-годишна възраст и от тогава не спира да свири. Какво кара Ивайло да се влюби в пианото, чуйте от самия него.
Тази събота – 27 януари, точно на рождения ден на Моцарт, от 10.30 ч. и от 12.30 ч. в Балната зала на Двореца (Националната художествена галерия) можете да си припомните гениалния австриец именно чрез 10-годишния пианист Ивайло Василев. Концерт-спектакълът е част от програмата „По следите на таланта“, в която се представят музикални епохи чрез характерен композитор, глас или инструмент.
