Радиото е един от малкото острови в България, които пазят силата на книжовния български език, подчерта доц. Миланов:
Онази институция, онзи храм на словото, в който журналистите понякога дори с повече плам от нас, езиковедите, защитават българското слово. /.../ Защото само чрез силата на словото успявате да ни покажете какъв е светът около нас, да ни кажете какви сме ние като хора. Езикът не е нищо друго, освен ценностната ни система и това, което сме ние.
Не можем да спрем динамиката на езиковите процеси, но трябва да се опитаме да запазим силата на високата езикова култура, убеден е преподавателят:
Ние лесно предадохме езиковата култура, лесно се отказваме от нещата, които изискват повече езикова култура. Ние като нация в последните години се научихме лесно да отричаме, лесно да премахваме... Дразни ни правилото за членуването. Не мислим за това че зад езиковите правила стои култура, стои ум, стои изискването, че има ситуации, които изискват точно спазването на тези езикови правила. /.../ Ние сме езикови носители и понеже владеем езика си още от първите стъпки, които правим като смислени хора, някак прибързано искаме (защото е по-лесно) да отидем към разговорната небрежност.
Публичната реч е непрекъснат модел за езикова агресия и обида, отчита още Владислав Миланов:
Грамотният човек е ценен навсякъде, а културно говорещият човек винаги ще направи добро впечатление. Това не означава, че когато отиваме по родните си места, няма да превключим на диалект. Никой не може да го спре. Езикът е стихия. Ние не можем да спрем тази стихийност и тази употреба, свързана с различни ситуации. И това ни прави богати, смислени като хора.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
