Днес – 25 януари, от 18.30 часа в Националната художествена академия (НХА) в галерия „Академия“ ще бъде представена най-новата книга на медийния наблюдател, литературен критик и публицист Митко Новков „От Мърквичка до Минотавъра“. Всъщност точно НХА е най-естественото място за представяне на тази есеистична книга, между кориците на която авторът подрежда експозиция от познати картини на големи български художници. Обаче, ние не сме поканени да съ-зерцаваме изобразеното, а по-скоро да се огледаме в картините. От видимото и видяното, между портретите, пейзажите, натюрмортите има доста по-далечни и често отвъднационални посоки, версии, входове и аварийни изходи. И публицистът ги е потърсил.
Не за първи път Митко Новков определя на читателите среща между картини – спомнете си предишната му книга „От Медуза до Магрит“. Не зная дали прочелите я са вече подготвени и за приключението „От Мърквичка до Минотавъра“, но поне са наясно с този митконовковски жанр – „четене на картини“. Явно заглавията и на двете книги с рамката „От-до“ не са знак за изчерпване на темата, а по-скоро код за хронология. В границите на хронологията „От Мърквичка до Минотавъра“ през текста и картината, сред амалгамата от изобразително изкуство, герои от националната история и култура, литература, поезия, ноктюрни и натюрморти, естетическа съпротива и старопланинска меланхолия, авторът търси българското – какви сме и защо сме такива? Там ни подмамва Митко Новков – назад в предишни времена, съдби и състояния и напомня: Всяко време има свой поглед, свой звук, както и свой слух.
Едно от най-поразяващите оръжия на книгата „От Мърквичка до Минотавъра“ е езикът и демонстрираните от автора ѝ хиляда и не една възможности за употребата му. Митко Новков е в стихията си – тоест е себе си. От първата до 530-а страница на тази диалогична книга с рубенсови мащаби. И признава, че се е притеснявал да не бъде много академичен, а иначе... всичко, което лексиката позволява, защото няма неправилна и неприлична дума. Ако ти върши работа в текста, е добре дошла.
