Европейска традиция е да се поддържа обществено радио, а в общественото радио да има програма за образование и култура. Слава богу, в това отношение се вписваме в европейското. Защото комерсиалният модел, присъщ на северноамериканската медийна среда, и прехвърлил се и на нашия континент, агресивно завзема ефира. Оцеляването на една по презумпция нискорейтингова програма като културно-образователната програма на БНР е трудно. Затова пък „Христо Ботев“ е спасителен остров за търсещите смислено слово, отговори на все по-сложните въпроси на днешния ден, познание за скритите и явните сили, движещи историята и личната ни съдба, музика, която „говори“ на душата, език, който насища сетивата и окрилява въображението. Отговорността на хората, създаващи програмата, е огромна, защото да предаваш познание означава непрекъснато да се самообразоваш, да подлагаш на съмнение собствените си преценки, да дръзнеш да се опълчиш на клишето и никога да не изпускаш нишката, която те свързва със слушателя – почитател и критик на всяка твоя дума. Създаването на качествен съвременен образователен продукт изисква и много въображение, творчество, изобретателност и средства (в случая крещящо недостатъчни). Нужно е и самочувствие и постоянно самозареждане на запаса от усещане за смисъл. Има смисъл, скъпи колеги, образованието не дава бързи плодове и лесна слава, но дава опора и светлина по пътя ни.
В рубриката „Всичко за образованието“ на предаването „За думите“ с доц. Вяра Ангелова от Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ разговаряме за образователната мисия на националното радио.