Така на шега определя себе си актьорът Асен Блатечки, който в момента играе в 12 постановки и пътува непрекъснато из цялата страна, за да се срещне с публиката. До преди 10 години той си е записвал ролите в киното и театъра, в които е играл. Тогава те са били над 50 роли в киното и над 70 в театъра. Сега техният брой вероятно е двоен.
Но дали при една такава заетост може да се стигне до механизиране при изпълнението? На този въпрос, зададен от една слушателка на "Нощен Хоризонт", Асен отговори, че това го е накарало преди повече от 10 години да напусне театъра. В буквалния смисъл. Решил е да се откаже, след като на едно представление чува себе си с интонацията на героя от друг негов спектакъл. Но след една година разбира, че не може без актьорската професия, защото тя е неговият живот. И сега такива грешки на сцената не се случват.
През годините, откакто е завършил ВИТИЗ, Асен почти няма свободно време. То не му достига, за да се отдаде на мотора си, на спорта, да взима уроци по китара, да се научи да свири на пиано и за да гледа кино и театър. Смята, че българският театър има възможност да се развива, но като че ли е някак замръзнал във времето. Не вижда движение напред, липсва му еволюция...
Асен Блатечки харесва хората с чест, с мъжко поведение и с чувство за хумор. И не приема „мазните”, т. е. подлеците и нагаждачите. Мисли си, че във взаимоотношенията между хората днес липсва добротата. И причината е в бита ни. А един от големите проблеми на България, според актьора, е грозотията. Какво ни пречи да си боядисаме къщите, да си направим красиви градинките, да изчистим и подредим дома и живота си?
Човекът, които в миналото се е занимавал със спорт и има шампионски титли /по традиционно карате през 1989, 1990, 1991 и 1992/, както и с рисуване, решава да кандидатства във ВИТИЗ. За театъра го е запалила неговата учителка по биология от основното училище. Вероятно като опит да преодолее неговата палавост. За кандидат-студентските изпити го подготвя преподавателката в НАТФИЗ Вера Стефанова. Тя особено майсторски работи с него, като не му показва нищо, а само го насочва при изпълнението кое е добро и кое не или кой от материалите е подходящ и кой не е достатъчно интересен. Получава се така, че все едно сам се е подготвил. И Асен влиза в театралната академия от първия път. Студент е на проф. Стефан Данаилов с асистенти Илия Добрев и Ивайло Христов, които го научават на „занаята” в професията и на отношението към нея.
Интересна е историята на името на фамилията. Тя тръгва от бащата на неговия прадядо, който навремето е бил поп в село Блатец до българо-македонската граница. След време фамилията се преселва в Кюстендил и там им казвали Блатецките. Но впоследствие неговият прадядо фалшифицира кръщелното си и се записва като Блатечки, защото органите на реда го издирвали. Каква е причината за издирването му, Асен и до днес не знае. Или не са поискали да му кажат.
Най-важните неща в живота на Асен Блатечки са любовта, семейството, родителите, децата и работа. За него любовта е двигател на живота, а емоцията е в основата на професията му. Той е един „овен с рога”, както се изразяват колегите му, и то не само по дата на раждането... Чуйте някои от вълненията на един от най-екстремните и нестандартни творци у нас. Историите на един актьор, театрален и филмов режисьор, който има много мечти и непрекъснато ги сбъдва. След толкова много роли, театрални постановки и филма „Бензин” следват още и още мечти...Предстои да ги видим!
