Трудно е да опишеш един човешки живот само с няколко реда. Когато става дума за една от най-старите медии в България, е невъзможно да събереш многопластовата й история в кратък журналистически репортаж. За всичките 82 години от съществуването си Радио България има какво да разкаже за себе си, най-малкото, за да почете паметта на цяла плеяда от личности, отдали живота си за него.
Преди повече от осем десетилетия, през далечната 1936 година, от България към света започват първите пробни излъчвания на радиопрограми на Радио София, наследник на създаденото през 1930 г. Обществено родно радио. Малко след това се появяват и първите предавания за чужбина на медията, днес обединени под общото название на програмата на чужди езици Радио България.
Както приживе посочва известният български радиоисторик проф. Веселин Димитров от Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ „Св. Климент Охридски”:
Виждайки, че в света вече се развиват предавания на къси вълни, група български техници-ентусиасти вземат решение да построят късовълнов предавател с експериментална цел и да излъчат емисия на български език за чужбина. Първоначално били наказани за самоинициативата, но впоследствие им дали ордени за смелото им начинание. От друга страна, България била в международна изолация заради Ньойския договор и стоящите начело на държавата –независимо дали били министри или народни представители, разбирали необходимостта българският глас да се чуе по света. И неслучайно, първите предавания на къси вълни на Радио София, както се е наричало тогава, били на български език до където се чува. Имало отзиви от много места, където живеели български емигранти, включително и от Австралия.
Редовните излъчвания на програми от България за чужбина започват от април 1936 г., а от 24 май – Денят на славянската писменост и на българската просвета и култура, те вече следват точно определен график. От 1936 г. тръгват и емисии на есперанто, а през май следващата година е началото на редовни предавания на френски, немски, английски и италиански. Програмата на италиански например се подготвя от младия Петър Увалиев, в последствие легендарна фигура в ВВС, интелектуалец с енциклопедични интереси и занимания: Това радио изглеждаше нещо съвсем невероятно. То се роди, за да ни убеди, че е на пъпа на простора. Границите отпадаха, защото гласовете ни излитаха и бяхме млади момчета, може би не съвсем домътени пилета, но ние говорехме на някого отвъд. Докато светът упорито се делеше на врагове, радиовълните прекрачваха рововете на омразата. Радиото ни учеше да не мразим.
Сирак Скитник – виден писател, художник и общественик, е назначен за „главен ръководител на радиото“ през 1935 г. – пет месеца след като цар Борис III издава указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. Под неговото ръководство БНР започва да се изгражда както технически и организационно, така и като една от най-сериозните културни институции в страната. Освен новините, в предаванията на чужди езици се включват прегледи на културни събития в страната, беседи, дори превод на стихове на български поети. Стремежът за изграждане на мостове между културите се налага въпреки пропагандните внушения по време на Втората световна война и след нея, към 5-те езика – френски, английски, немски, италиански и есперанто, се добавят предавания на чешки, унгарски, руски, полски, сърбохърватски, гръцки и турски. Впрочем, новини на турски са били четени още в началото на 40-те години на миналия век, а през лятото на 1944 г. се поставя началото за специализирани предавания за сънародниците ни в чужбина. През 50-те години тръгват предаванията на испански и арабски, а през 70-те – на албански и португалски език.
В началото на 50-те години, още студент и ненавършил 20 години, в предавания за чужбина постъпва на работа Джоко Росич, който по-късно става един от най-популярните български актьори: Бях преводач-говорител в предавания за Югославия. Доста време след това бях редактор в централната редакция, която прави материалите за всичките езици в предавания за чужбина. Това, което ние произвеждахме в нея, беше гръбнакът на материалите в останалите редакции.
Веднага след демократичните промени в страната, през 1990 г., начело на БНР застава Александър Владков, който започва творческата си кариера в немска редакция на Радио България:
Работа, която е безкрайно интересна и естествено ме спечели завинаги за Радиото. За да работиш в една такава програма се изискват много повече качества, професионална подготовка и ценз. В ефира, предавайки за чужбина, ти си съперничиш с местните радиостанции, на практика ти си съперничиш на чужд терен. Т. е. не е достатъчно да бъдеш добър редактор, добър говорител с приятен глас и тембър, необходими са и други качества – перфектното владеене на чуждия език и познаването на страната, за която предаваш, и в исторически, и в културно-политически план.
В Радио България започва професионалния си път Райна Константинова, най-напред като кореспондент в английска редакция, а след това постепенно се издига в йерархията до постовете директор на Радио България, зам. генерален директор на БНР, директор на Департамент "Радио" в Европейския съюз за радио и телевизия (EBU). Днес г-жа Константинова е председател на Обществения съвет на БНР.
Радио България не е просто част от българските медии, то е уникална институция с висок журналистически стандарт. Радио България е важно за България. За мен лично, Радио България е много повече от работно място, където човек научава една професия, то е място на силни характери и чудесни таланти, място, където светът се среща с истинската България, с цялата й неповторимост и сложност – думи на Райна Константинова по повод 70-годишнината на Радио България през 2006 година.
Заради интересана слушателите от цял свят беше създадена и специална редакция Програми за чужди радиостанции, която осъществяваше подбор на избрани тематични и музикални предавания, записваше ги на компактдискове и ги предоставяше на радиостанции, културно-просветни дружества и учебни заведения в цял свят. Целта бе гласът на България да се чуе по света и хората да научат за страната ни в програми, предоставяни на техния собствен език. Разбира се, приоритетно място заемаха програмите, насочени към българите зад граница.
Днес Радио България няма ефирно излъчване и стига до своите „слушатели“ чрез интернет страниците си. Информацията, която ще откриете тук, отново представя най-важните събития, историческото и културното наследство, интересните българи със значим принос науката, изкуствата, музиката и спорта. Радио България отново говори със света, но вече на 10 езика и чрез писаното слово в глобалната мрежа.
В повечето писма с отзиви, които получаваме, се набляга на това, че Радио България поддържа жива връзката със света, като разказва за празниците, историята и обичаите на България, а също така запознава аудиторията си с високите достижения на българската музикална култура. За нашите сънародници, разпилени по чужбина, Радио България е частица от българската земя, за която те милеят: Браво, че поддържате българската ни идентичност, много благодаря, че пазите жив духа на нацията ни, на нашата България! четем най-често в писмата им.
Аз се радвам, че Радио България продължава да работи, сподели българка от Испания по повод опасността от закриване на някои от езиците на Радио България, която медията преживя преди месеци. Ние цяло лято бяхме с вас и ви подкрепяхме, защото сте ни нужни!
Благодаря, Радио България, че ни информирате за всички важни събития на вашата страница. Би било добре, ако се организират и курсове по български език. Аз съм от българското малцинство в Албания и ще се радвам, ако посолството на България в Албания организира повече мероприятия за българската общност, предложи читател от Албания с българско потекло.
За мен е удоволствие да следвам историческите теми от клуб „История“ на Радио България във Фейсбук. Те са изключително информативно разработени, а специално за мен са връзка с красивата България, страната, в която се влюбих и ми е толкова скъпа, писа читател от Холандия до английската ни страница.
Цял живот съм живяла в с.Брестовене, но когато децата и внуците ми заминаха на гурбет в Германия, наложи се и аз да замина за 3 месеца, за да гледам правнучката си, но и там продължавах да ви слушам. При всяко ваше предаване се пренасях в родното си село при моите комшии, с които слушахме заедно вашите интересни предавания. Сякаш носталгията не ме мъчеше толкова много. Щастлива съм, че, че ви има и че мога да слушам песните от моята младост, писа слушателка на емисиите на турски език на Радио България.
Благодаря ви за работата, която вършите! От 5 години живея в България и, въпреки че все повече усъвършенствам езика, само благодарение на вас успях да разбера напълно празниците и традициите ви, както и актуалните новини!, писа приятел на испанска редакция от Чили.
Редовно следя сайта на Радио България и по мое скромно мнение десетте му рубрики представляват отлично решение. Благодарение на тях получаваме ценна информация за различни важни събития. Що се отнася до мен, почти винаги посещавам рубрика „Общество“, не пропускам и "По съседски". Естествено, както всичко в живота, винаги може повече и по-добре! – писа читател от Сърбия.
Съставил: Дарина Григорова
Снимки: архив
