Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
КНСБ алармира за случаи на трудова експлоатация на български работници в Германия. Синдикалните експерти са констатирали много нарушения както на българското, така и на германското законодателство.
Един от драстичните примери е този на българка, наета за домашна помощница, която денонощно е трябвало да стои до леглото на болен от малария пациент. Когато е заминавала, тя дори не е имала договор за командироване, а само за работа на четири часа. Това е само един от случаите, с който са се сблъскали от началото на годината експертите на КНСБ от консултантския център на синдиката за български работници, които са командировани или искат да работят в Германия. Консултациите са безплатни и се правят по проект "Справедливо командироване" на синдиката. Националният секретар на КНСБ Величка Микова коментира:
Получаваме сигнали за нарушения, които са настъпили по повод командироване на български работници в различни сфери на дейност в германски дружества. Жена, която е командирована от българска фирма, регистрирана в България, със сключен трудов договор и изпратена с минимална работна за България - забележете, да работи като домашна помощница. Лицето, за което трябва да се грижи всъщност страда от инфекциозно заболяване - малария, за което тя не е уведомена предварително. Тя решава да прекрати трудовото си правоотношение, но за нея настъпват неблагоприятни последици понеже не й се заплаща уговореното трудово възнаграждение, въпреки че тя е работила и се е грижила за тази жена повече от два месеца.
Случаят е показателен, тъй като при него експертите са се натъкнали на няколко нарушения: Не се спазват новите изисквания на Кодекса на труда, свързани с командироване на работници и служители от страна на български работодатели, защото лицето е командировано не с допълнително трудово споразумение към трудовия си договор, а със заповед за командировка - с цел да се прикрият дължимите трудови възнаграждения по отношение на дневни пари за командироване, по отношение на пътни разходи, които са изцяло за сметка на лицето, а по новите изисквания на Кодекса на труда и пътните разходи при командироване (от страната, от която се командирова лицето, до страната, в която трябва да изпълнява задълженията) са за сметка на работодателя, включително и разходите за връщане към изпращащата държава.
След сигнал до главната Инспекция по труда се очаква казусът с българската работничка да бъде разплетен и жената да получи дължимите възнаграждения. В центъра постъпват и други сигнали от потъпревши, повечето за неизплатени трудови възнаграждения, казва Микова. Немалко сигнали са свързани и с така наречените "пощенски кутии" - фирми фантоми, които изпращат хора на работа зад граница.
От Инспекцията по труда припомниха, че има сигнали които да подскажат на хората, че може да има нещо нередно при фирмите посредници и че е възможно да бъдат измамени. Затова трябва да внимават и да проверяват фирмите, които използват за заминаването си, например: Ако фирмите започнат да им искат пари за каквото и да било. Напоследък много често изпращането става под формата на командироване и искат от работниците и служителите суми за издаването на така нареченото удостоверение А1 - удостоверението за командироване, което се иска от работодателите и се издава напълно безплатно от Националната агенция за приходите, посочи Дина Христова- Игнатова от главната Инспекция по труда. Повече по темата чуйте от звуковия файл.
