Отиде си Кака Мариана от телевизионното предаване „Сладкарница „Захарно петле“ – това беше най-споделяният печален пост в социалните мрежи вчера.
На 76 години ни напусна актрисата Мариана Аламанчева – потвърдиха от Сатиричния театър.
Любимката на няколко поколения зрители е в трупата му от 1967 година, след като завършва актьорско майсторство през 1964 година във ВИТИЗ, в класа на проф. Желчо Мандаджиев. Три години след това играе в Драматичния театър в Добрич, а в репертоара на Сатирата остава с 41 роли.
Гледали сме я в „Седмо: кради по-малко“ от Дарио Фо, в пиесата „Как писар Тричко не се ожени за царкиня Кита с китка накичена“ от Никола Русев. Тя беше Дерменджиева в „Сако от велур“, Жената в „Рейс“ от Станислав Стратиев, Госпожа Тот в „Семейство Тот“ от И. Йоркейн. Игра в пиесата „Голямото чистене“ от Й. Чурка, беше Гретхен в „Сватба“ от Елиас Канети – изброяват ролите ѝ нейните почитатели и колеги. Телевизионните зрители ще я запомнят с колоритните ѝ превъплъщения във „Вражалец“ от Ст. Л. Костов, в постановката на Хачо Бояджиев „Криворазбраната цивилизация“ и разбира се, в култовото за 70-те години предаване „Сладкарница „Захарно петле“. Киното я избира за „Мъже в командировка“, „Селянинът с колелото“, „Не си отивай!“ и „Свобода или смърт”. Участва и във фестивала „Златният кос”, а нейното изпълнение на Рада от пиесата „Зидари” на Петко Ю.Тодоров, БНР пази в Златния си фонд.
Тя беше любимка на малки и големи, човек с нелека съдба, но с непреклонно чувство за достойнство… – написаха в социалните мрежи колегите ѝ от Сатиричния театър. В допълнение припомниха едно много лично интервю, може би последното ѝ – пред журналистката Боряна Антимова, където Мариана Аламанчева споделя: Когато главата ми се е пръскала да намеря изход, като че ли небето се е отваряло, а една ръка се е протягала и ме е измъквала.
В звуковия файл ще чуете думи, в памет на актрисата от театроведа Богдана Костуркова, а също и гласа на Мариана Аламанчева, съхранен в Златния фонд на БНР:
• нейно изпълнение на песента „Ела” на Димитър Симеонов по текст на Васил Сотиров от фестивала „Златният кос” (1975);
• откъс от ролята ѝ на Рада в пиесата „Зидари” (1966) на Петко Ю.Тодоров.
