Това каза за предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“ Илия Лингорски - главен икономист на Българската банка за развитие. Според него, трябва да видим какво се случва в Европейския съюз, за да разберем геополитиката и причината за опасността от намаляване на еврофондовете по кохезионната политика:
Вече има черта между Вишеградската група, до голяма степен към тях, макар и по-тихо, е присъединена поне вокално прибалтийската, и, от друга страна, ядрото около Германия, което е ядрото на еврозоната. Това ядро иска намаляване на кохезионната програма и използва Брекзит като удобен повод. Затова умело водещите, умеещите, разлика от нас, да водят политика в рамките на Съюза, държави като Полша и Унгария веднага излязоха с едно много правилно послание. Те казаха: „Ние веднага сме готови да увеличим вноските си, но в никакъв случай не сме готови да бъде възприета политика за намаляване на кохезионната политика, защото от нея печелят всички“. Това веднага създаде клин в Германия между опитваща се да направи коалиция Меркел, от една страна, и по- ляво настроените СДП, които заемат позицията: „Ама разбира се, кохезионната програма е нещо, от което печелят не само страните- бенефициенти. Германия е икономически спечелила най-много от всички от Европейския съюз и от общата търговска зона, така че ние сме много по-мотивирани от нашия опонент“.
Тук унгарците и поляците играят единствения възможен и логичен ход. Странно е поведението на български политици, които се притесняват от тази позиция и заемат сиромахомилската позиция: „Ама как така, ние сме бедни. Дайте сега да не ни искат нещо повече, ама, ако може, да ни увеличат кохезионната програма“. Така не се водят преговори в Европейския съюз! Ти трябва да имаш неща, с които да направиш оферта, неща, с които другите да знаят, че може да създадеш проблем, за да има около какво да се водят преговори, и неща, които много ясно знаеш, че целиш и няма да направиш компромис.
Този процес - относно бъдещето на кохезионната политика, видимо ще бъде доминиран и воден от Вишеградската група, а тяхната позиция и интереси напълно устройват българските. Дори нашите политици неумело и несигурно да се справят с воденето на тази политика или да са прекалено ангажирани с темата „Западни балкани“, защото изглежда по-лесна в момента, тъй като не е свързана с нещо, което ще се случва бързо и сега, инерцията на този европейски процес, в крайна сметка, ще бъде благоприятна за България.
Юнкер добре разбира проблема с изгубеното доверие между страните-членки и сестра е всячески да изяви така послания, че да започне процес на възстановяване на това доверие - поне да бъдат изговорени нещата, които създават конфликт, така че около тях да започне някакъв по-конструктивен диалог. В някакъв смисъл и това, без да имаме роля, спомага на интересите на нашата страна. Ние като че ли сме в една по-късметлийска позиция в момента - другите вършат работа, която ние самите не сме в състояние да свършим, за да защитим интересите си в ЕС
Изявлението на посланика на Великобритания у нас Н. Пр. Ема Хопкинс, че на България ѝ предстои важна роля за Брекзит е не само дипломатическата куртоазия, но и критична позиция по отношение на Брюксел и други страни-членки в ЕС, коментира Лингорски, според когото страната ни може да помогне за намиране на баланс в преговорите:
Защото сме били имунизирани от големите болести на Европейския съюз и еврозоната през последните 10 години, ние сме в удобната позиция да бъдем наистина спокоен, независим и много неутрален домакин, който помага на останалите да сближат позициите си на контакт до толкова, че спокойно да изговарят проблемите и болежките си.
Българската икономика като цяло е подготвена за евентуална рецесия в САЩ – въпрос, с който се спекулира през последната година, убеден е Лингорски:
По време на еврокризата българската икономика постигна доста конкурентни предимства. Много пазари в ЕС , които бяха затворени за нашите търговци и брокери, се отвориха, защото клиентите им търсеха по-добра стойност на по-конкурентни цени. Нашите експортьори доказаха, че могат да бъдат такива и заеха нови пазарни ниши, каквито ние нямахме преди 10 години. Тоест, дори да има едно частично забавяне в някои части на Европейския съюз в резултат на рецесия в Съединените Щати, което със сигурност ще бъде негативно за Германия, за България това дава възможност да разширим още конкурентите си експортни предимства.
За реално влизане в Еврозоната, на първо място, трябва да се разберем с румънците и това да стане "двунационална цел" или нещата ще останат само на думи, категоричен е експертът.
Пътят към еврозоната за България е много по-важен от самото присъединяване, защото това ще бъде процесът гарантиращ и налагащ много реформи, които да направят нашата икономика още по структурно подготвена и конкурентна за годините които предстоят в Европейския съюз, независимо дали са кризисни или години на бум.
