Южна и Северна Корея формално все още са във война, тъй като през 1953-а година се сключва примирие, но не се подписва мирен договор. В интервю за предаването „Събота 150“ геополитикът проф. Клаус Зегберс, който ръководи Центъра за глобални политики в Берлин, е категоричен, че появата на севернокорейски отбор в Пьончан би била добър сигнал:
Подобна поява на делегация от Северна Корея на олимпийските игри в Южна Корея може да бъде възприета на теория като отправна точка за последващи разговори. Това може да се окаже полезно, но дали ще се случи - не можем да знаем. Все пак това не е въпрос само между Северна и Южна Корея, а между Северна Корея и другите държави. Когато Северна Корея има ядрено оръжие със среден и голям обхват, това не може да бъде разрешено просто с едно участие в олимпийски игри. Това обаче може да бъде потенциална основа за начало на разговорите.
Още миналата година Международният олимпийски комитет даде да се разбере, че ще допусне за участие севернокорейските спортисти, които са пропуснали възможността да си спечелят място на олимпиадата по право. Освен това Рюм Тае Ок и Ким Ю Сик вече са спечелили квоти и могат да представят страната в дуетите по фигурно пързаляне. Въпросът обаче е съвсем друг, категоричен е Дженс Андерсън, директор на отдела за международни отношения в Датския институт за спортни проучвания:
Олимпийските игри - и сега, както и преди, са отлична платформа за пропаганда. Различните политически лидери ще дадат най-доброто от себе си, за да се възползват от нея.
Повечето анализатори са категорични, че за Северна Корея доброто представяне на спортистите на световните форуми е изключително важно. Държавата не блести с особени успехи, но все пак има 56 медала, 16 от които - златни. В същото време провалът на световни спортни форуми може да доведе до огромни последици за спортистите - например, работа в затворнически лагери доживот. ВВС цитира разказ на избягал от Северна Корея джудист, тъй като го е грозял живот в каменновъглищна мина. Подобна съдба се приписва и на футболистите, които се представиха много слабо на световното първенство през 2010-та година:
Колко всъщност знаем за Северна Корея и какво се случи с футболния й отбор? Чували сме истории, но не знам за колко от тях има реална документация. Мисля, че ние трябва да се почувстваме удовлетворени от мисълта, че всеки атлет по света в някаква степен е обект на национален натиск. Това важи и за българските спортисти. Когато говорим за атлет от страна с авторитарен режим, сигурно сами разбирате, че едно добро спортно постижение може да се окаже ключово за бъдещето му - за възможността да получи образование или работа, да стане обект на медийно внимание. Така че ще обобщя отговора си така - няма атлет по света, който да не е подложен на политически и национален натиск, но при тези, произхождащи от по-авторитарни държави, натискът е многократно по-голям.
В самия спорт има много проблеми. На олимпиадата в Рио преди две години руските спортисти бяха уличени в употребата на допинг. От руска страна това да беше разчетено като политическа атака, но според проф. Клаус Зегберс едва ли геополитическият аспект на проблема е толкова сериозен:
Мисля, че основният въпрос за Световното първенство по футбол е дали ще имаме „по-чист“ откъм допинг форум. Знаете колко голям е проблемът с допинга през последните години. Това, което научихме през последните години, е, че допингът може да не е индивидуален въпрос за някой спортист, който да бъде наказан. Приемането на допинг от даден отбор може да е организирано от държавата. Знаете какво стана през последните години и това беше ясно от много публикувана документация. Ако имаме по-чист откъм допинг спортен форум, това ще бъде сериозен прогрес в това отношение. Ако говорим за другите големи въпроси около Русия - като анексирането на Крим, въпроса с Източна Украйна, участието на страната в Сирия и други, не очаквам, че ще има развитие, свързано със световното първенство по футбол тази година.
И все пак - в спорта, освен политически послания, има и много пари. Или казано по друг начин.
Ние видяхме, че човекът, който беше замесен с предишните допинг скандали зам.-министър председателя Виталий Мутко се оттегли като президент на руския футболен съюз и от ръководния пост на организационния форум на световното първенство. Това обаче може да се окаже параван, защото анонсира оттегляне за шест месеца, което означава, че той може да се върне точно навреме за световното първенство. Има обаче още един аспект от проблема - дали ФИФА ще потвърди, че системното приемане на допинг от руските спортисти е проверено по нейните собствени правила. Възможно е да си затвори очите, защото знае, че Русия е изключително силна страна, когато говорим за спорт и че е невъзможно или почти невъзможно да бъде избран президент на ФИФА без гласа на Русия. Настоящите президенти на ФИФА и УЕФА са избрани с подкрепата на Русия, както и президентът на Международния олимпийски комитет Томас Бах, категоричен е Дженс Андерсън от Датския институт за спортни проучвания.
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.
