Според г-н Бело, който е българин от корчанското село Връбник в Албания, езикът и традициите са най-свещеното нещо, което пазят българите от Албания:
Години, векове наред се пази – без пряка намеса, да кажем, от българската страна, с прекъснати контакти. Малките, децата израстват с този дух, с тези песни, с тази култура. Предават го после на техните деца и така се предава – устно. Това си е от само себе си, защото това си го чувстват вътре. Те са българи и си пазят българското в себе си.
Според Бело местният български диалект принадлежи към групата на най-западните ни диалекти – корченския и костурския. Много от характеристиките на тези говори са типични и за неговия диалект, който, по думите му, е запазил и до днес най-западните черти на българския говор и на българската култура.
Бело е завършил висшето си образование в България и в момента преподава български език във Факултета по чужди езици в Тиранския университет: Има интерес. Български се изучава като втори или трети език във факултета, допълва той и изчислява броя на студентите, които го изучават езика, на 80-90 – предимно албански студенти и между тях и неколцина с местен български произход.
Сега дойде моментът да се покаже това нещо, защото вече има такъв интерес. Сега вече се надявам и с тези неделни училищата да започнем вече да пишем.
Именно в българското неделно училище „Христо Ботев“ в Тирана всяка събота и неделя на повече от 20 деца преподава г-жа Бело. Тя също е от български произход и е учила в Благоевград. Тя преподава български на най-малките деца в неделното училище вече три години:
Тази година имаме две подготвителни групи. Трудно им е отначало, защото буквите са на Кирилица, но добре се справят.
Дъщерята на Миранда и Раке Бело е на 16 години и също учи в неделното училище в Тирана и помага с българския на по-малките:
Аз съм родена в Благоевград и съм живяла в България. След това дойдохме тук – в Албания – и вече се уча в това училище, за да не забравя езика. Имам си приятели там. Ще се върна в България. Мисля там да продължа образованието си. Хората са много гостоприемни и природата е хубава. Аз се чувствам много добре там – като у дома.
Целия репортаж можете да чуете от звуковия файл.
