Едва ли европейските институции и лидерите на европейските държави се занимават с кавгите в регионален и национален план, смята културологът. Той изрази дълбокото си съмнение, че това, което става в чисто национален политически план, може да попречи на програмата на европейските институции в периода на Българското председателство.
Това са по-скоро политически и психологически щети, но те ще бъдат дребни щети. Все пак има нещо, което не е особено красиво, смята Знеполски.
Мисля, че би било по-добре цялото политическо пространство да застане зад Българското председателство на Съвета на Европейския съюз и да го възприеме не като задача на едно правителство и на партиите, които са свързани с него, а на страната като такава, подчерта още проф. Знеполски и отбеляза, че нивото на обществените дебати у нас не е особено високо, като обикновено те приемат формата на разправии:
С риск да не прозвучи много празнично, ще кажа, че малко относително може да говорим за дебати, тъй като нашият обществен и публичен живот по-скоро преминава под знака на разправии, заяждане – често пъти дребнаво, обиди и търсене на някакви индивидуални или групови дивиденти, което е много жалко, тъй като през годината имаше възможност да се проведат няколко смислени дебата.
Единият от тези смислените дебати беше за мястото на страната ни в европейската конфигурация, тъй като се забелязаха първите наченки на това да излезем от ролята на пасивни консуматори на съвети и на санкции и да се опитаме да играем някаква по-активна роля, поне в регионален план, с оглед по-доброто поставяне на страната в международен план, но също така и решаване на редица важни икономически задачи – като тези транспортни коридори, благодарение на които Балканите са останали изолирани векове от Европа. Това е нещо смислено и около него можеше да се проведе разговор – дали върви точно в желаната посока, може ли да се обогати, и може ли да има опасности по този път? За съжаление нищо такова не се получи, тъй като в политически план винаги опонентите смятат, че това са аргументи в полза на политическия противник и не си струва да се подкрепи, или точно обратното – би трябвало дори да се подрони.
В анализа си за състоянието на културата през 2017 година коментаторът заяви, че, за да има истински културен дебат в страната, първо условие е да има много активна и количествено добре представена културна журналистка, културна критика, както и културна преса и медии, които са загрижени да създадат и да поддържат подобен тип журналисти и критици.
Художествените критици в България обаче, според професора, се броят на пръсти, и по думите му, не може да се говори за наличието на сериозна културна критика у нас.
Имам чувството, че художественият живот е далеч по-богат, отколкото е отразен. И поради това една голяма част от неговите интересни постижения остават анонимни или затворени в определени по-големи или по-малки кръгове на почитатели, лично запознати и лично заинтересовани. Примерно, появи се една значителна литературна творба – "Чамкория". Но около нея не стана никакъв сериозен разговор, имаше няколко изказани мнения, но те останаха затворени в тесни кръгове.
Сред предизвикателствата Знеполски отбеляза и липсата на стабилна институционална стратегия и подкрепа за културната преса, както и необходимостта от промяна в преподаването на литература в училищата и в учебните програми и критерии.
Проф. Знеполски сподели със слушателите на "Хоризонт" и своите очаквания за наближаващата 2018 г., които, по думите му, не бива да са прекалени и следва да бъдат съобразени с равнището, от което тръгваме:
Тръгваме от почти нулева степен, защото преживяхме един опит, който не го е преживявало човечеството – радикална промяна на системата, без подготвени кадри за това, без предварителна сериозна нагласа за отговорността на този момент, без категорични планове и без особен административен капацитет. С една дума – ние обичахме да бръснем брадите на българското население и собствените си бради, без никога да сме били бръснари. Поради това трябваше да се изгради нова система, нова държава, нова икономика, нови институции, нови законодателства, нови практики – нещо, което е изключително трудно. За тази трудност не си даваха сметка дори и европейските демокрации, които се опитваха да ни подкрепят. Следователно трябва да разберем, че… или ще изберем да правим магистрали, или ще имаме по-добро образование, или ще имаме задоволително здравеопазване, но няма да имаме изтребители. Тоест, ние сме в една ситуация на избори през цялото време, което е много важно и трябва да го разберем. Не може изведнъж да се превърнем в Германия или във Франция, или дори в Италия от днес за утре. Следователно – необходим е по-голям прагматизъм – и в края на краищата, и една по-голяма скромност и смиреност…
Интервюто с професор Ивайло Знеполски можете да чуете от звуковия файл.
