Според Капралов идеята е стара, но се осъществява сега по повод предстоящото Българско председателство на Съвета на Европейския съюз. Директорът на музея подчерта, че ръководената от него институция разполага с безценен фонд – експонати, част от които ще бъдат показани в няколко тематично определени зали на Националната художествена галерия. В първата зала, представена от Капралов, могат да бъдат разгледани подаръци и портрети на известни български писатели, където може да бъде видян царският указ от 1920 година за удостояването на Иван Вазов със званието „Народен поет“ и за освобождаването му от данъци. Ръководителят на музея подчертава, че друг такъв случай с български писател няма в нашата история.
Той допълва, че ще бъдат експонирани и портрети на български писатели, сред които Петър Морозов, Иван Вазов, Христо Петров, Пенчо Славейков.
В залата с шаржове са изложени творби на Александър Добринов, представящи известни български писатели, посещавали кафенето на ул.„Цар Освободител“, сред които Фани Попова-Мутафова, Кирил Христов, Яна Язова, Людмил Стоянов, Стилиян Чилингиров:
Това е кафенето, където са се събирали най-големите български интелектуалци в началото на миналия век. За жалост то вече не съществува, казва Капралов.
В залата, където ще бъдат представени илюстрации на книги, дело на известни български художници, могат да се видят произведения на автори като Харалампи Тачев, който илюстрира „Сън за щастие“ на Пенчо Славейков, Никола Петров – с творби към „Острова на блажените“ и корицата на Иван Милев за „Горски птици“.
В заключение Капралов прикани слушателите да посетят и залата с творби на писатели, които рисуват, като Борис Шивачев, Чудомир, Змей Горянин, Николай Райнов и Димитър Димов.
Изложбата се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на културата и може да бъде разгледана до 13 февруари 2018 година.
Запис на разговора с директора на Националния литературен музей Атанас Капралов можете да чуете от звуковия файл.