Краят на годината е време за равносметки. Една от презумпциите е, човек да се поучи и от грешките на обозримото минало време. В човешката история досега нищо подобно не се е случвало. От година на година светът става все по-грешен. А светът са хората. Всеки в собственото си безгрешие.
В последните ми триста секунди за тази година предлагам да се огледаме напред. За шест месеца. През това време България ще се заеме ротационно с европредседателство. Ротационно и рутинно. Но прието от политическата ни класа като огромно признание. Не знам за какво, като е ротационно и рутинно.
Преди нас естонците, които по население са по-малко от София, а като площ доста по-малко от България, не показаха, че се изживяват като центъра на континента. Европредседател беше и Малта. Там населението е колкото Пловдив. Територията малко повече.
У нас се конституира нарочно министерство. Измазахме НДК за 45 млн.лв. Двата, появили се веднага след ремонта теча са своевременно отстранени. По празниците предстои и почистване. Културният ни министър заяви, че в Европа няма по-добро място от НДК, предвид и произведенията на изкуството, които са реновирани. Нищо не може да се добави. В края на краищата най-високо в културата е нейният министър.
