Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Незаконният дърводобив в България според различни оценки е между 10 и 20% от общия добив, като формира сенчест бизнес за близо 100 милиона лева. Освен че ощетява държавния бюджет, бракониерската сеч ощетява дългосрочно цели райони, като ги лишава от гори и влияе върху водосборните басейни и питейната вода.
Все повече хора алармират, когато засекат незаконен дърводобив, като се обаждат във WWF България, обясни в ефира на "Хоризонт" Нели Дончева – ръководител на програма "Гори" в природозащитната организация. Повишава се гражданската чувствителност към проблема за бракониерската сеч, подчерта тя:
Има такава тенденция – напоследък ние получаваме много повече на брой сигнали от цялата страна, в сравнение с преди три-четири години. Непрекъснато хората се обаждат, дори понастоящем – от преди два дни се занимаваме с една сеч в района на Казанлък, на една от последните крайречни гори, които са останали там. Много интересен казус, на ръба на закона. Всъщност повечето сечи, които наблюдаваме, са на ръба на закона.
Нели Дончева даде и практически насоки как всеки един от нас да различава незаконната от законната сеч:
Представете си, че се разхождате в гората – виждате отсечени дървета и не знаете дали това е законно, или не е. Първото нещо – огледайте се по дърветата, които са останали и стоят, и вижте дали на техните стъбла някъде има залепена бележка – това е така наречената "информационна табела", която се изисква по закон да бъде поставена във всяко едно сечище. Трябва да има такава табела, ако това е законна сеч. Въпросната информационна табела най-често е във вид на обикновен лист хартия формат А4 или А5, сложен в найлонов джоб и забучен с кабърчета, да речем, на стъблото на някое от дърветата. На тази табела има информация за позволителното за сечта, за фирмата, която сече, за периода, в който се извършва тази сеч, за интензивността на сечта – тоест колко процента се сече. Това е първата стъпка. Ако има такава табела, тази информация ще ни послужи в последствие за проверка – за да направим някой засечки с информацията, която се публикува на сайта на Изпълнителната агенция по горите.
Другото нещо, което също е добре да огледаме на терен – пъновете на отсечените дървета – поглеждаме в основата на пъна има ли горска марка – тя представлява един шестостен, на който понякога си личи, но много често не си личи, номерът на контролната горска марка. Това се вижда и на отсечените дървета.... Ако сечта още не е проведена или ако не е довършена – на височина около 1,30 метра от основата на дървото можем да забележим също маркировка, която най-често е под формата на напръскване със спрей – обикновено цветът е оранжев или черен или син... Това са двата задължителни атрибути, които на място трябва да ги има.
Ако няма поставена маркировка, спокойно можем да сигнализираме за незаконна сеч. Това можем да направим на телефон 112 и съветвам горещо гражданите да пуснат и сигнал до Регионалната дирекция по горите в съответния район, каза още Нели Дончева. От WWF са разработили и интерактивна карта, чрез която чрез смартфоните си хората могат лесно да локализират мястото на незаконната сеч и да подадат адекватен сигнал.
Какви съвети още даде Нели Дончева, чуйте от звуковия файл.