Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Доцент д-р Мила Маева е специалист по етнография и фолклористика и основно проучва как българските традиции отидоха по Средиземноморските брегове, Великобритания, Норвегия и другаде. Мила се занимава с тази наука от почти две десетилетия и е съавтор на книгите „Българите в Средиземноморието“, „Съвременната българска емиграция във Франция“ и „Българските емигранти в Турция“… Последната й авторска книга е „Българските емигранти в Англия – минало и съвременност“.
Доц. д-р Мила Маева е искала да се занимава именно с тази наука още съвсем млада… Тя проучва не само миналото на традициите, но и настоящето – както съвремието ги е променило. За традициите и промените, и за промяната в самата наука, която изучава корените на българската култура и идентичност – за това пише и говори Мила. На въпроса дали е необходимо всеки наш празник да се отъждествява със съответната обредна трапеза – тя отговори с „Да, разбира се“… Преди хилядолетия народите от Балканите са правели своите жертвоприношения с плодове, цветя, жита, а българите на хан Аспарух са подарявали на своя бог агне или теле – и ето – в днешната цивилизация – това остава като обредна трапеза на Бъдни вечер, Коледа, Тодоровден, Великден….
Мила Маева изучава не само миналото, не само предхристиянските и народностните обичаи, като учен тя отдавна е прехвърлила границите на страната ни. Може би затова не се включва общия „тревожен“ хор – че изтичат млади хора от родината ни, че оставаме малко в България и т. н. Тя вече много добре е проучила историята на миграцията на хора от Балканите – още през 18 и 19 век е имало голямо движение, наречено „гурбетчийство“ – има документи за създадени български общности в британската империя, в Кипър, Америка и Канада.
Книгата за българите в Англия, по-конкретно за българските общности в Лондон, излезе тази година и проследяваше „износа“ на традициите в различните поколения мигранти, Мила направи цялостно проучване на различните поколения от българската диаспора там. Оказва се, че още през 19 век български търговци отварят свои офиси в Лондон, следват още две или три вълни мигранти, и това бе описано в книгата „Българските емигранти в Лондон – минало и съвременност“. Сега интересното за Мила е присъствието на българска общност в Норвегия. Тя отиде до Норвегия и успя да проучи българите там – само 7 хиляди на брой, но за нея като учен особено интересни… Как пренасят нашите традиции българите в тази северна и толкова различна от нас страна, където лятото е много кратко, с твърде дълъг ден, а зимата – дълга и тъмна. Това беше задачата на Мила в тази скандинавска държава. Следващото, за което Мила Маева мечтае, е да направи отделно проучване на българите в Сибир (да не се объркват с волжките българи, погрешно наричани татари, уточнява тя). Голям брой българи от Молдова и Украйна са били насилствено преместени от тези територии в Сибир по времето на Сталин и Мила иска да разбере дали потомците им пазят българските традиции и обичаи. И накрая – за да завършим портрета на Мила Маева – как тя и нейното семейство ще посрещнат празниците – Бъдни вечер, Коледа, Нова година… нищо по-различно от традициите и в хилядите други семейства – в България или зад граница… Особеното е, че обичаите на Трънския край още владеят в нейния дом, защото нейната баба е оттам и това предопределя ритуала на нейната бъднишка вечеря…
