Тези хора танцуват дабке. Танцуващите са се хванали за ръце и правят бързи стъпки с набиване и натрисания, високи подскоци и приклякания, а водещият ту се завърта към останалите, ту продължава напред.
Дабке е добре познат в Египет. Смята се, че той е древен финикийски танц, свързан с ритуалите за плодородие. Други изследователи обясняват движенията с това, че някога каменните къщи на финикийците били с покриви от дърво, обмазано с кал, в която била добавена слама. Калта трябвало добре да се уплътни, за да не протича покривът по време на дъжд. Когато някой от селището си строял къща и трябвало да си уплътнява покрива, викал съседите. Всички заедно се качвали на прясно намазания покрив, хващали се за ръце и започвали едновременно да набиват крак. Постепенно танцът започнал да се изпълнява по сватби и празници.
Обикновено дабке се танцува под съпровода на тъпан и миджуиз - духов инструмент, който се състои от две къси тръстикови тръбички с по 5-6 отвора, вързани една за друга. На миджуиз се свири с техниката на така нареченото кръговото дишане: въздухът не се изпуска докрай, а докато последната „порция” изпускан въздух се намира в бузите на музиканта, той поема въздух през носа си, без да престава да духа в инструмента.
