Гласове, птици и сънища е текст за радио, който хем е конструиран концептуално върху този постулат, хем го илюстрира на различни нива от драматургичната структура до нелепите детайли в езика на героите, даже го изразява директно в голям мащаб, като свойство на манталитета на съвременния човек изобщо, но и същевременно се опитва да го пребори. Това е сериозен, тежък и верен текст за радио и слушателите, които очакват повърхностна неделна забава, ще трябва да се настроят към нещо антиповърхностно.
Златомир Златанов е автор на романи, поезия и философско-есеистични книги, представящи поколението български автори, които през 80-те отхвърлиха дотогавашните официални естетически канони и се опитаха, всеки по своя индивидуален търсаческо-творчески път, да изпробват и дори наложат нови, отворени, незастинали, динамични и експериментаторски. Критиците наричат това утвърждаване на постмодернизма в българската литература. Когато експериментът не е натоварен с маниерност, а с експресия, която върви в посоката на намиране на точните названия, което само по себе си означава и навлизане в дълбочина, тогава аудио мисленето и аудио езикът работят. Получава се ефект, който хваща и който се запомня.
Катя Паскалева и Богдан Глишев дават плът, нюанси, енергия на бърз речеви поток и напрегнати многозначни паузи на аудио текста.
Тук няма хепиенд. И този факт прави радиопиесата болезнена и неочаквано болезнена актуална. Едно семейство, живеещо на Балканите, очаква новини от своя емигрирал син. Птици, сънища и гласове.