В рубриката „Човекът“ на предаването „Нашият ден“ слушателите бяха запознати с личността на младия поет Росен Карамфилов, който само преди две-три седмици стана лауреат на наградата за поезия „Владимир Башев“ за стихосбирката си „Церебрална поезия“.
Има ли място поезията и изобщо литературата в живота на младите хора, в днешното технологично време, когато вместо да четеш книга, просто си чатиш в социалните мрежи и никак не се интересуваш от писаното слово на книжно тяло? Оказа се, че „да“ – доста млади хора четат, а някои от тях и пишат. Последователите в блога на поета Росен Карамфилов – „Съвременна литература“ са около 13 хиляди.
Всъщност Росен Карамфилов е също съвсем млад – на 25-26 години, а вече е влязъл в американската антология на българската поезия The sеason of delicate hunger (Accents Publishing, САЩ). Автор е на стихосбирките „Орелът и детето” (2011), „Стерео тишина” (2013) и „Церебрална поезия“.
„Церебрална поезия“ – това заглавие е такова, защото такава е диагнозата на Росен – церебрална парализа, но в общуването си с него, човек просто забравя за това.
Росен някак си не се интересува от дребните неща около него, макар и да съзнава, че комерсиалното е част от днешното съвремие, и дори ако нещо нещата не му потръгнат добре, както повечето млади хора, ще избере пътя извън България. Е, все пак това последното не е негова мечта, защото като син на един от най-големите художници на съвремието ни – Кольо Карамфилов, се чувства най-добре тук, у нас. За баща си Росен е много пестелив на думи, но цялата им духовна връзка е обяснил в първия си роман „Колене“, написан след смъртта на художника, отнасящ се най-вече до чувствата на сина, загубил баща си.
Росен Карамфилов всъщност не е дървен философ, умозрителен и прекалено съзрял за годините си младеж, нищо от младежките плюсове и минуси не му е чуждо. Обича приятелите си, обича заведенията вечер, обожава музиката, и е заклет фен на рока. Не е могъл да стане китарист, това е била мечтата му от малък, но пък пее добре, има участия с известни рокаджийски групи, като „Д - 2“ например. Зарадвал се е като дете на наградата си на името на Владимир Башев. Има и такива красиви мигове. Излишни са думите. Непотребни. Посвещавам тази награда на своите читатели – това написа Росен във Фейсбук малко след като получи приза.
