3
Кореспондентът на „Неделен следобед“ в Белгия – Милен Венков, споделя впечатленията си от третата продукция от сезона на Националната опера в Амстердам. В една вечер са били представени две едноактни творби, които на пръв поглед не би трябвало да се поставят заедно: „Флорентинска трагедия“ на Цемлински и „Джани Скики“ на Пучини. Всъщност, връзката между двете опери е мястото и времето на действие – средновековна Флоренция. Решението на младия (36-годишен) немски режисьор Ян Филип Глогер е поставило операта на Цемлински в абстрактна сценична картина, където единствено историческите костюми на героите подсказват, че действието протича през XVI век. Сцената е изпълнена от голяма бяла правоъгълна плоча, издигната малко над подиума, която непрекъснато се върти и накланя под различни ъгли с помощта на хидравлични цилиндри. Така в трагичния любовен „психотрилър“ на Цемлински героите в буквалния смисъл не са стъпили здраво на краката си. При „Джани Скики“ действието е пренесено в нашето съвремие, в луксозна италианска вила, където всичко отново се върти и накланя, но по-скоро в преносен смисъл, изразен в човешките реакции на алчните роднини на Буозо Донати. Кореспондентът ни е останал с отлични впечатления от музикалната реализация на двете опери, дирижирани от Марк Албрехт. Подробности можете да научите от звуковия файл.
