Единственият работещ еврорегион, създаден по политиката на предприсъединяването на страните към Европейския съюз, е "Данубиус", който свързва Русе и Гюргево. 15 години след създаването му и 10 години след приемането на страните в ЕС изпълнителния директор на еврорегиона Лили Ганчева сподели, че идеята е дошла преди години с посещение на русенска делегация във Виадрина на полско-германската граница. Там също има мост, но хората от двете държави преминават свободно, без такси и проверки. Идеята да се пренесе този опит между двата бряга на Дунав е на покойния Румян Ганчев, тогава заместник областен управител на Русе и деен общественик. Той е създател на логото и дава името на еврорегиона – Данубиус през 2002 година.
Той е в основата на създаването на еврорегиона, тъй като идеята беше негова, той даде името и измисли логото. Тогава вече се говореше, че България и Румъния ще бъдат заедно в Европейския съюз, макар че трябваше да имат още пет години. Еврорегионите са политика на ЕС за страните, на които им предстои членство. Макар да спадат към неправителствения сектор, техни членове са държавни и общински администрации. Целта беше именно еврорегионите да сближават хората от двете държави и тази инициатива се подкрепяше от различни проектни програми. През всичките тези години ние основно градихме мостове между институциите и служителите в тях. Стигна се до там, че вече има лични приятелства, контакти, които са останали въпреки че отделните хора не са на същите позиции. Една среща между областни управители например няма как да се състои, ако няма междуправителствена среща и те не са сред участниците. Еврорегионът прави точно това – събира хората според интересите им, за да се работи по въпроси, които са важни за двата народа и са в правомощията на институциите. Разбира се, че Русе и в тази сфера беше пръв. Нашият еврорегион стана модел за други, които се създадоха, но не оцеляха през годините.
След 10 години заедно в Европейския съюз българите и румънците вече се гледат с други очи. Няма го притеснението в честността на хората от другата страна на границата.
Имаше недоверие както от българска, така и от румънска страна. Румънците говореха за нас, че лъжем и крадем, ние ги наричахме презрително "мамалигари" и този негативизъм трябваше да бъде преодолян някак. През годините сме помагали както на официалните институции, така и на хората на изкуството, на бизнеса, на образованието да разберат, че румънците и българите имаме обща съдба. Вече седем години работи съвместната Българо-румънска земеделска комисия. Интересно е, че към нашите инициативи се присъединиха общини, които са на 400 км от Гюргево, в другия край на страната, но са разбрали, че чрез тези срещи могат да са полезни за бизнеса си. Има още една причина нашият еврорегион да продължава да съществува, освен множеството контакти между хората – двата езика все още не се говорят от много хора и има нужда от посредничество. В тази посока сме правили толкова много стъпки през годините, но все още сме на кота нула. Направили сме проучване, според което ясно се видя, че има потребност и желание от български деца да се учи румънски. Бяхме задвижили нещата това да се случва в Английската гимназия, но всичко отново замръзна, тъй като няма кадри
Все повече млади хора от Северна България избират да учат в румънски университети, обясни Ганчева.
Отговорът е много ясен – там образованието е с много добри традиции, високо е нивото, а и Букурещ е много близо. Не бих искала да обидя някого, но обучението по много специалности в Румъния е на високо европейско ниво и е нормално нашите деца да имат амбиция за повече.
Взаимното опознаване продължава и неслучайно при срещата между президентите Румен Радев и Клаус Йоханис беше съобщено за рекорден брой туристи в двете страни. Българите търсят хубава бира, майсторски направени колбаси, китайски стоки на едро и лекарства, и всичко. Румънците са привлечени от цените в България.
Все пак остава като константа таксата за преминаване на Дунав мост. Българската държава взема 4 лева, а румънската – равностойността на 6 лева в леи. Българските пари отиват в държавния бюджет, а румънските – директно в Община Гюргево, която има грижа за поддръжката на моста
Според Ганчева трябва да отпаднат изцяло таксите за преминаване на моста:
Поне на първи етап трябва да отпаднат таксите за жителите на Русе и Гюргево. Лесно е – ако всеки има някакво картонче или докаже местожителство с лична карта, трябва да преминава напълно безплатно. Вярвам, че това е постижимо, поне за русенци и гюргевчани. Аз пътувам почти всеки ден през границата и съм наясно колко е важно за хората. Дори малко нашега, но много мило, граничните полицаи от Гюргево ме наричат Doamna Danubius (госпожа Данубиус), което означава, че нашата организация е позната, виждат колко се стараем и знаят, че някога нещата ще станат, въпреки че и двата народа сме доста нетърпеливи.
Репортажа на Ася Пенчева можете да чуете от звуковия файл.
