Преди да вдигне завеса за първата си премиера през този сезон Израелската опера покани почитателите си на две изложби, свързани с нейното изкуство.
В галерията за наивистично изкуство бяха подредени творби на най-голямата гръцка художничка, творяща в този стил - София Калогеропулу. Нейната съдба е не по-малко любопитна от картините й. След завършване на право и политология в Атинския университет тя решава, че иска да се занимава с изкуство и записва класа по пеене на Атинската консерватория. След това специализира във Виена. Предричат й блестящо бъдеще. Виенската опера й поверава главната роля в „Травиата“ през сезон 1976-1977г. Затова за всички е шок,че талантливата и много красива солистка решава да напусне не само операта, но и пеенето. София Калогеропулу решава да се пробва в друг вид изкуство- изобразителното. Интересно и неочаквано изглеждат картините й, много от които са посветени на оперни или балетни спектакли. Тя не рисува една сцена или един изпълнител, а сякаш изобразява цялата опера, с всичките й тъжни или весели моменти, едновременно. При това докато гледаш картината, в ушите започва да звучи музика,точно от тази опера. По някакъв начин с бои и форми успява да внуши ритъм и дори мелодика. Жизнените цветове й помагат да пресъздаде цял един свят с хумор и философски послания. Самата тя признава, че на сцената е прекрасно, но нетрайно и тя помага музиката да стигне и до тези, които никога няма да влязат в залата като зрители.
Втората изложба е посветена не на операта въобще, а на спектаклите от минала година и предстоящите в този сезон. С конкурс са били избрани 7млади фотографи и са им посочили заглавията. Повечето от тях не са снимали в самата опера, а своите асоциации за нея. Лично мен ме впечатли интерпретацията на „Цар Салтан“ на Римски-Корсаков на фотограф-художника Павел Волберг. Той е заснел странна царица-лебед, направена от използвани автомобилни гуми и шини. Короната й е боядисан с бронз печат. Тази хубост стои пред разрушен от бомба жилищен дом в Донецка област в Украйна, насред запустяло село. Фотографката Ади Брент не е погледнала зад кулисите на подготвящия се първи спектакъл за този сезон – „Бохеми“ на Пучини. За нея Мими е митичната фигура на Мария Калас, която самотно завършва живота си в Париж. Офир Гилат е избрал операта на Моцарт „Дон Жуан“. За него великият любовник, който не се страхува даже от смъртта, най-добре може да бъде отразен чрез полуразрушена скулптура, зад която се виждат двойка целуващи се младежи. Двоен портрет на палестински арабин е вердиевия „Дон Карлос“ за фотографа. На лявото рамо на неговия „испански принц“ е татуиран портрет на египетската национална певица Ум Калсун, а на другото – Фейруа. Това са двата символа на арабската фолк-музика. Интересна е трактовката на фотографа Михаил Хелбин за операта на Бизе „Кармен“.Според него тя е тореадорът, който всеки миг рискува живота си заради забавлението. Решил е да го покаже с помощта на судански бежанец, от тези, които са се спасили от смърт, но вегетират в района на централната автогара на Тел Авив. Облякъл го е в оперния костюм на тореадор. На снимката личи контраст между костюма и ужасения поглед на бежанеца, което според художника е символ в противоречията в характера на самата Кармен.
